Любопитно

Ето ги култовите свалячи на соца. Пред тях всички днес бледнеят

Ето ги култовите свалячи на соца. Пред тях всички днес бледнеят

Такъв бил соцът, онакъв бил соцът. Едни разправят легенди с носталгични сълзи в очите, други пък мажат с черни краски и не крият погнусата си. Но хората и от двете категория не могат да отрекат едно – какви свалячи имаше едно време, ехей, при това истински джентълмени. Днешните донжуановци бледнеят, те са просто сиво копие, някаква компютърна холограма, прозрачна и неплътна. А при свалячите от близкото минало си имаше дори и различни категории. Как да не започнем с Гларуса? Легендарен персонаж, от който тръгва мита за родното гостоприемство. Гларусът беше живата реклама на нашето Черноморие, скъп и горещ спомен на не една чужденка на и над средната възраст. Гларусът знаеше още преди 1989 година значението на термина Ол Инклузив – „целият вътре“. Е, разбира се, всеки гларус си имаше и една цел – да може някоя русокоса Астрид да го заведе да живее в чужбина. Гларусът е лятно животно. Зимната му разновидност пък е ски-учителят. Този възрастен ухажор успя да хване окото на доста млади мадами. Но вижте какво му се случи накрая! (ВИДЕО)Всеизвестно е за всички, че меракът умира последен. Поне при някои мъже. Не е тайна, че по-възрастни…Jan 18 2017skafeto.com

На особена почит бяха и международните шофьори. Които също си имаха разновидност. Те бяха сухоземни, морският вариант беше морякът. Страшно вървежни типове. Заради полъха на „вносно“. Кока-кола, джин, парфюм, часовник – това бяха подаръците за техните дами на сърцето. Е, в началото и само разкази за изпита кола на кея в Барселона вършеше работа. Но акциите им драстично паднаха след като вече куцо и сакато цъка зад граница. Друга категория и баш-майсторът. Или човекът от народа. Разгърдена космати гръд, здрави ръце, умения да се справя с всичко и с всеки. Традиционният български сваляч, който си имаше и градски вариант – тарикатът. По време на соца имаше и една по-рядка, но много предпочитана порода. Чужденецът. Мечтата на всяка възпитаничка на езикова гимназия. Джентълменът, който с един непринуден жест може да извади от левия джоб на сакото бонбонки Тик-так. Любовчиите от останалите категории твърдо разчитаха на положението си в обществото. Тук е културният деец, най-често продукт на ВИТИЗ, който смуче меланхолично коктейл и бройка студентки. Или пък директорът. На предприятие, училище или пък дори някой кооператив. Ако му се опънеш – лошо. Ама кой се опъваше? Партийният секретар беше същият като директора, но малко по-злокобен. По-различен вид, но също толкова зловещ, беше и синът на партийния деец. Расов екземпляр, с начертано бъдеще и също бил по чужбина. За следване, най-често в Москва, но какво от това. На върха на пирамидата пък бяха най-тежките партийни другари. Тези не много на брой дейци, на които всичко беше позволено. Които можеха да уредят апартамент, софийско жителство и почивка в чужбина. Обкръжението на този типаж беше от известни дами – актриси, певици, поетеси, спортистки. За връзките и подаръците от тези другари се носят страховити легенди.

loading…

Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
„Човекът със златните ръце“ – такъв е доцент Васил Яблански в очите на 5-годишната Стела.…
error: Съдържанието е защитено!