През 70-те години на 20 век Желю Желев обичал да тормози студентки по библиотеките с нелепи въпроси, пише lupa.bg. Ето случка от Народната библиотека в София, разказана от университетски преподавател:

Преди много години с една моя приятелка станала следната забавна случка. Тя се готвела за някакъв много сериозен изпит по история на философията и четяла в Народната библиотека – някъде към 1975 година.

Както се била унесла в някакви премъдрости (примерно, на Анри Бергсон), усетила, че някой хихика и се опитва да ѝ издърпа книгата.

Тя, унесена в премъдростите, едва се осъзнала, и видяла някакъв смачкан чичка, който на диалект и хихикайки, палаво думал: „Мумичивци, вий защо сти ми взели книжкити?“.

Чичката изтеглил книгата, хвърлил око на заглавието и казал „А!“ Впрочем, книгата не била и на български. Чичката взел да обяснява малко това нелепо поведение: „Казаха ми, чи сига вий ми читети книжкити“ и още нещо, но не бил доизслушан. Момичето си взело книгата и продължило да чете.

В края на деня погледнало все пак какви книги си е запазил нелепият чичка-читател. Едната била Фойербах, другата – нещо популярно по маркс-енгелизъм. Тази история се изясни чак след години, когато чичката нашумя в политиката и даже стана нещо като президент на държавицата.

Той се е изживявал като преследван читател в библиотеката и някой на шега му е посочил момичето, което уж го следяло и му преглеждало книгите.

Нещо като другаря Бай Тошо, който бил полулегален – криел се, но пък и никой не го търсел. Та това се сетих, като хвърлих едно око на статията в Уики за героя полулегален в Народната библиотека. Направо – като командир на бригада „Чавдар“, но на демократичната съпротива!


loading...