Уважаеми дами, сега ще ви предложим една – да я наречем изповед – на жена на 50 години. Надяваме се тя да заинтригува онези от вас около тази възраст. Заложена е тезата, че с напредването на възрастта, свободата и щастието могат да окупират трайно съзнанието. И това е въпреки неизбежно възникващите болежки ту тук, ту там в тялото.
На тази възраст вече са далеч останали в миналото типичното за 20 годишните момичета високомерно отношение към живота като цяло – чувството, че всичко е възможно, всичко е постижимо; преливащият от енергия и адреналин организъм инициира чувството за безсмъртност…
И това се възприема за щастие. А в същност е налице безвремие, изразяващо се безцелно съществуване – следване не това, което е присърце, невникване в същността и морала на обявените за приятели, чести смени на работата в търсене на тази, която истински се харесва… А междувременно годините се трупат неусетно, но неумолимо…Ало бандити почти бяха взели парите на възрастна жена, но в последния момент…Ало бандитите не спят! Продължават с техните срамни и гнусни измами, наглостта им не познава граници…May 9 2017skafeto.com
Именно на около 50 у тази откровена дама се появява усещането, че е премината границата, когато възрастта притеснява и – с нататъшното напредване на годините се живее по-лесно!
И тя спира, оглежда се и установява с изумление, че сетивата й са се изострили и лесно се различават вкусното, ароматното и свежото… Сега, в кръга от нейните приятелки – всичките на около тази възраст – разговорите протичат много по-естествено и много повече – и при това честно – всяка говори за себе си… И се създава свежа и забавна атмосфера на чашка вино!
Изчезнало е високомерието на всяка от приятелките, че именно тя определя правилата, по които трябва да се случват нещата… Няма я и самоувереността, че може да се „наказва“ с омраза или безразличие… Напротив, за тези които отсъстват от събиранията се говори с уважение и обич, тъй като те действително липсват… Оказва се, че не е трудно да се приеме смирението и то съвсем не изглежда като предателство, докато тъгата се приема пламенно… И споделяне, споделяне, споделяне – на какво ли не – вместо премълчаване от глупава гордост…
И всичко това с много прегръдки и обич, – битките не вълнуват, не са интересни и онези, които ги предизвикват! Настанява се трайно вярата, че Бог, или Съдбата закрилят и пазят, правят нещата да се случват в най-подходящия момент, но ако това не стане – няма гняв, а плачът помага при страданието. Изповедта завършава със сентенцията „да не притискаме себе си, защото това би означавало да се притиска самия Живот! И да очакваме със смирение и спокойствие следващата свещичка върху тортата ни – за себе си!Скъпи дами, задължително не правете тези неща, ако вече сте минали 40 годиниЖената на 40 години е нещо съвсем различно. Вече е зряла, вече знае точно от какво има нужда в живот…Aug 7 2017skafeto.com
