Днес се навършват 40 дни от смъртта на приятелката ми Нина.
Преди да си отиде, тя пожела да ми разкаже за своята несбъдната любов, пише вестник „Лична драма“. В нейна памет ще споделя историята й с вас.
„Никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата. Цял живот съм обичала само един мъж на име Михаил. Гостувах на сестра си в провинцията и там се запознахме. Влюбих се в него така, както може да обича младо и невинно момиче. Две години поддържахме връзка, редовно си пишехме писма и във всяко едно той ми се кълнеше, че щом се уволни от казармата, двамата ще се оженим. Но малко преди уволнението му, получих писмо, в което Михаил казваше, че жените са лоши и подли същества, затова слага край на връзката ни. Бях съсипана от странното му твърдение.Лична драма: Жена ми се гърчеше от болка, лекарка от Бърза помощ ме изгониДнес ви разказваме поредната лична драма, която ще ви накара да се замислите. В страната ни има мног…Oct 7 2017skafeto.com
Плаках дълго и упорито продължавах да пиша писмо след писмо. За мое огромно разочарование, той не си направи труда да отговори на нито едно. След известно време загубих надежда, че някога отново ще бъдем заедно и се омъжих за друг, въпреки че любовта ми към Михаил беше все така изгаряща.
Изминаха години. Един ден научих, че Михаил се е преместил да живее в моя град и си е намерил работа като шофьор на автобус. Понякога случайно се засичахме и всеки път сърцето ми кървеше от мъка. Веднъж, докато съпругът ми отсъстваше, майката на Михаил ме потърси у дома. Впрочем тя продължаваше да ме нарича „дъще“.
Учудих се на неочакваната й визита, но от уважение я поканих да влезе. Възрастната жена си почина малко, после си пое въздух и каза нещо, което дълбоко ме потресе: “ Синът ми иска да се разведеш и да се върнеш при него. Той така и не те забрави…“
Колко дълго чаках тези думи. За съжаление твърде късно ги чух.
Отказах, не бих могла да предам семейството си така, както бившият ми любим ме предаде преди години. Оттогава живея в агония. Не напуснах съпруга си, но всеки ден душата ми крещи от нечовешка болка…“
Седмица след потресаващата си изповед приятелката ми почина. Онзи, когото тя толкова обичаше и чакаше, не дойде да се сбогуват за последен път. На гроба й бяхме само аз, преданият й съпруг и сестра й. Понякога любовта е жестока и безмилостна. Аз знам, че Нина почина от скръб, защото не можа да бъде съпруга на мъжа, който беше целият смисъл на живота й.Личната история на една жена: Аз съм сама, защото искам, а не защото никой не ме иска„Не съм някаква красавица, но със сигурност бих обърнала няколко разбирачески погледа след себе си. …May 3 2018skafeto.com