златото от Златиница

Започналият ХХІ в. бе много благодатен за археологически находки в пропитите с история български земи. Сред намерените съкровища бяха „ударите“ на Георги Китов в Старосел, Александрово, Долината на тракийските царе край Казанлък и приноса на проф. Николай Овчаров в скалния град Перперикон, светилището при Татул, Храма на Великата богиня-майка. Но ето, че в благородното съревнование между археолозите се намесва и една дама. През юли 2005 г. Даниела Агре търпеливо проучва огромна могила между елховските села Златиница и Маломирово.

Цели пет години тя е търсила средства за този обект. Иманярите отдавна дълбаят отвсякъде могилата, защото се говори, че вътре има приказно тракийско съкровище. Но след месец и половина работа археолозите са пред неуспех и сред екипа цари униние. Вярно, излезли са интересни материали от къснобронзовата и ранножелязната епоха, но тракийска гробница липсва.

И ето, че към 14 ч. на 20 юли неочаквано се срива голям къс земя и се отваря обемиста дупка. Работниците се струпват и започват да коментират, че вероятно става дума за леговище на язовци.

Даниела Агре обаче е на друго мнение и наистина още в ранните часове кирките изравят животински кости. Оформят се скелетите на два коня, принесени в жертва непосредствено до култова площадка с натрошена керамика. Недалеч от конете лежи огромно куче от непозната днес порода. То е убито ритуално с голям камък, по който се намира полепнала козина. Останките на животните са покрити с три конопени рогозки. Малко по-късно в появилата се предния ден полукръгла дупка се очертават огромни необработени камъни.

Златото от Златиница на Даниела Агре

Изхвърлянето на камъните продължава на 22 юли. Оформя се дълбока 3 м яма и археолозите трескаво търсят стълба. Първата се чупи, като за малко не се стига до злополука. Но всичко е забравено, когато се показват изтлелите останки от масивни дъбови талпи.

Свещарската гробница и нейните тайниОбект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Свещарската гробница е едно…Aug 21 2019skafeto.com

Часът е 18.30, когато лъчите на следобедното слънце се отразяват в някакъв метален предмет. Оказва се, че това е позлатената коса на Великата богиня-майка, изобразена на великолепен параден сребърен наколенник. Даниела Агре вече знае, че е открила погребение на виден тракийски цар.

Златото от Златиница на Даниела Агре

Несъмнено 23 юли е денят на нейния живот. В гроба на човека се оказват неизброими гробни дарове. Скелетът е положен върху конопен саван с орнаменти и очевидно е на мъж с атлетично телосложение. Наоколо са разхвърляни бронзови, керамични и алабастрови съдове. На главата е поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике. Около венеца върху конопена лента са били пришити 29 златни розети.

Златото от Златиница на Даниела Агре

От висококаратно злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня-майка, поднасяща чаша с вино на самия цар. До владетеля е цялото му въоръжение – вложен в дървена кания меч със сребърна ръкохватка във форма на грифон; желязна люспеста ризница; два колчана с 200 бронзови стрели; бронзов шлем атически тип. Не липсват и съдовете за угощения – два ритона и четири фиали от сребро, покрити с великолепни сцени и животински изображения. А в краката са сребърните апликации от юздите на принесените в жертва коне.

Златото от Златиница на Даниела Агре

Тези четири дни Даниела Агре ще помни винаги. Но веднага възниква въпросът – чий е гробът на тайнствения тракийски владетел. Датировката на откритите находки сочи към средата на ІV в. пр. Хр. Първоначално археоложката се спира на одриския цар Керсеблепт. Той управлявал земите в днешна Югоизточна България и чак до Дарданелите между 359-341 г. пр. Хр. Бил внук на Севт І и син на Котис І, при който Одриското царство достигнало втори разцвет след великия Ситалк. Именно Керсеблепт трябвало да води героичната борба на траките срещу македонската инвазия.

Но Даниела Агре знае, че през 1997 г. гробът на Керсеблепт вече е бил „открит“ от турски археолози. Тогава в околностите на Текирдаг край Мраморно море е разкопано разкошно погребение на тракийски владетел от същата епоха. Освен съкровищата, човекът бил с пурпурни дрехи – белегът на върховната власт. Хипотезата на турските учени за Керсеблепт обаче рухва, когато се разбира, че погребаният е бил на 24-25 г. Документално е известно, че при смъртта си известният тракийски цар е бил на не по-малко от 50 г.

Демир баба теке – мистичното място с 3000-годишна историяДемир баба теке е алевийско теке, което се намира в границите на историко-археологическия резерват „…Aug 21 2019skafeto.com

След научните анализи същият проблем възниква в Златиница. Според антропологическите изследвания погребаният в могилата човек е бил на не повече от 18-19 г. Но кой е бил тогава той? Може би някой от четиримата известни сина на Керсеблепт, поели държавата след смъртта му. Със сигурност двама от тях се сражавали срещу войските на Филип ІІ Македонски при неговите нападения в периода 341-339 г. пр. Хр. Възможно е край Златиница да е бил погребан загинал в сраженията потомък на великата династия на Терес и Ситалк.

Експертизите сочат в тази насока. Оказва се, че трупът на погребания при Златиница е бил осолен след смъртта. В древността това винаги се правело, когато тялото на някой владетел е трябвало да се пренесе от полесражението до мястото на неговия вечен покой. Анализите показват, че под ризницата и на главата мъртвецът е бил облечен с пурпурни одежди на цар. А може би точно неспокойните времена са причината да липсва истинска гробница от камък.

Така чрез методите на науката златото от Златиница започна да разказва неизвестни събития от историята. И показва за пореден път невероятните възможности на създадената от човека машина на времето – науката археология.

Верният кон на тракийския цар

По-късните изследвания на специалистите показаха, че в хълбока на единия от конете се е калцирало острие на стрела, проникнала по време на битка. Явно той е служил вярно и смело на своя господар.

Възходът на Одриското царство в ІV в. пр. Хр.

Одриското царство достига своя апогей при Севт І (424-407 г. пр. Хр. и Котис І (383-359 г. пр. Хр.) Той установява контрол над градовете по Беломорието и над много земи на Балканския полуостров. Неговият наследник Керсеблепт пък се сражава със самия Филип ІІ Македонски.

Автор: проф. Николай Овчаров
Българският Индиана Джоунс с грандиозни разкрития за ПерпериконЦърквата „Свети Атанасий“ е символът на християнството за Родопите, а лятото ще разкрием акропола на…May 4 2019skafeto.com

loading...