В притчите човек може да открие отдавна търсен отговор, поука и упование, а дори и своето призвание. Ето една притча, която ни показва кои са истински значимите хора, предоставена ни от Съновник.бг.
Популярен лектор искал да покаже на своите ученици, кои са истински значимите хора в живота ни. Той се изправил пред многобройната си аудитория с банкнота от 100 долара в ръката си и попитал:
– Кой от вас желае да вземе тази банкнота?
Всички присъстващи на курса вдигнали ръка. Точно след пет секунди лекторът смачкал банкнотата и тя загубила първоначалния си облик. Той отново се обърнал към присъстващите:
– А, сега? Кой от вас я желае?
Отново всички вдигнали ръка.
– Ами, ако съвсем я обезобразя? – продължил лекторът, пускайки банкнотата на пода и започвайки да я тъпче.
Тя вече била смачкана, изпотъпкана и доста мръсна. От лъскава хартийка се била превърнала в жалко подобие на банкнота. Въпреки това хората в залата за обучение продължавали да я искат. Тогава лекторът казал:
– Без значение какво правя с тази 100-доларова банкнота, вие ще продължавате да я искате, защото знаете нейната истинска стойност. Същото е при хората. Ние биваме мачкани и стъпквани, мразени и отричани. Но независимо от това какво ни причиняват околните, ние не губим нашата стойност. Няма значение дали сме грозни или красиви, дебели или слаби, високи или ниски. Смисълът на живота е в това какво правим и какво сме научили, а не как изглеждаме в очите на околните.
Миг по-късно лекторът продължил:
– Сега искам да ми кажете имената на пет от най-богатите мъже в света, пет носителки на титлата Мис Свят, десет лауреата на Нобелова награда и пет носители на Оскар!
В обучителния център настъпила тишина. Присъстващите видимо напрегнали паметта си, но така и не могли да изпълнят изцяло поставената им задача. След две минути лекторът казал:
– Сега, искам всеки от вас да се сети за трима учители, помогнали му в неговото израстване, трима приятели, подкрепили го в тежък момент, а също и за човек, който го е накарал да се чувства специален!
Веднага лицата на хората в залата засияли.
– Виждате ли! – възкликнал лекторът. – Личностите, които оставят следа в живота ни, не са нито най-красивите, нито най-богатите, нито най-талантливите. Те са онези, които са били наша опора и ги е било грижа за това как се чувстваме.
