В процеса на глобализацията в българския език нахлуват много чужди думи – напр. естаблишмант (състав, кадри), някои от които се оказват „побългарени“ – напр. „канселиране“ (отменяне, анулиране. Тяхното използване трябва да се ограничава, доколкото – поне засега – се разбират само от една тясна обществена прослойка, тъй като те се използват само от определена тясна обществена прослойка. Едно изключение е френската чуждица „мерси“, която се е използвала много десетилетия вместо „благодаря“. Изглежда подобна съдба очаква и английската дума „сори“ („извинете“), но само в разговорната реч засега.

От друга страна, жаргонни думи трябва, по принцип, да се избягват, но не е така с думата „кофти“ (на английски – crummy), с която много точно се отразява наличието на негативен резултат от някакво действие. Има и доста паразитни думи, които попадат в разговорната реч, такива като „в смисъл“, „фактически“, „нали“, „така“ (любимата дума на футболистите), „човеко/човече“ (като обръшение). Наложително е, те да се избягват, защото ни отдалечават значително от книжовния език. Внимавайте също така: думите „впредвид и предвид имат различно значение, а думата междувпрочем – не съществува!


loading...