След сватбата с моята съпруга разбрахме, че се провежда курс за психологическа помощ за жертвите на съвременното робство. След като го посетихме, лекторът се допита до публиката каква е главната причина за разводите. Чувствах се напълно подготвен да отговоря на този въпрос, защото бях минал вече през курс по отношение на въпросите на брака.
Затова им казах без колебание: правенето на любов, парите и общуването. Но водещия за моя голяма изненада не се съгласи с мен! Той ни каза, че това са само симптомите на проблема. Явно бях в грешка. Така че се заслушах в неговите съвети.
Според водещия, завишеното очакване е главната причина един брак да се провали. След което се замислих. Да, завишените очаквания са главен виновник не само при брака, а и през целия ни съзнателен живот.
Това е отровата, която ни поразява право в сърцето. Никой не е застрахован от завишените очаквания. Тогава ще попитате: „Добре де, какъв е изходът?“
Ами изходът се крие в три прости думи, които следват себе си хронологично.
Първата е ОЧАКВАНЕ.
Като се прибирам от работа вкъщи, винаги си мисля и очаквам жена ми да е сготвила вкусна вечеря за мен и цялото ни семейство. Представям си я с изпрана престилка, усмихната и с хубава прическа. В това време дъщеря ми, която вече е в пубертета, ще си седи кротко на дивана и ще се храни културно, без да пада нищо на земята. След това всички ще излезнем на вечерна разходка, за да ни мине от храната. В това време нашият прислужник ще подготви къщата за вечерното кафе…
ВТОРАТА дума: НАБЛЮДЕНИЕ.
Прибирам се вкъщи 30 минути по-късно. Вечеря няма и не се очаква да има, а малкото ми 3-годишно момиченце вика: „Гладна съм, искам да ям“. Жена ми се е затворила в стаята си и мъчи своя пореден проект, защото закъснява със сроковете. Едвам посмявам да я питам дали ще вечеряме, а погледът и е красноречив – „смазана съм от умора и имам много работа“.
Пренасям малката на ръце, отивам в разхвърляната кухня и установявам, че се намират малко сирене и хляб. Измислям веднага менюто – топли сандвичи. Слагам щерката на дивана, а тя ми отвръща с яростен писък. Веднага и набутвам банан в ръката, за да се успокои. Подейства. В кухнята цари хаос. Аз си пека сандвичите. Пълно е с играчки по пода, готови да спънат някой от нас. Жена ми идва и ние се обтягаме уморено на дивана, без да се гледаме. Не горим от желание да чистим и кухнята.
ТРЕТАТА дума е РАЗОЧАРОВАНИЕ.
Тя е разликата между първото и второто в това импровизирано уравнение.
Среща се често и не е никак приятно. Но е факт. Очакването се явява майката на разочарованието. Изводът е, че винаги в живота имаме завишени очаквания, които ни докарват до РАЗОЧАРОВАНИЕ.
За да се премахне тази тенденция, има решение. НАБЛЮДЕНИЕТО трябва да се превърне в предшественик на ОЧАКВАНЕТО. Така живота сам може да си свърши работата. Но ние трябва да му го позволим. Винаги трябва да се стремим към нещо и да имаме очаквания. Не трябва да се отказваме от тях, защото очакванията са полезни за нас и за околните. Ако обаче завишите очакванията си, то тогава НАБЛЮДЕНИЕТО е вашето решение. Трябва да свикнете с реалността и да я премете – такава, каквато е. Ако сте вече изморени от разочарования, то тогава вижте какво ви говори реалността и се откажете от очакванията си. Говорете с човека, който е причина тези очаквания да не се сбъднат и му споделете какво очаквате от него. Така животът ви ще бъде доста по-лек и пълнозенен.
