Преди няколко години си закупих еднопосочен билет. Избрах си Испания – весела, приветлива и слънчева страна в моите представи. Само че там никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. В чантата си носех няколко дипломи за завършеното образование…Но те така и си останаха там постоянно, само да ме подсещат, че може би имах други планове за тях. Испанките не са като нашенките. Те си търсят нещо яко, здрав гръб, силни крака. А вие трябва да имате железни нерви и да сте готови за такова приключение. Аз имах право на два избора.Българин се ВЪЗМУТИ: не всички в чужбина чистим КЕНЕФИТЕ!У нас все по-често се разпространява версията, че основното, едва ли не единственото занаятие на зна…Oct 28 2016skafeto.com
Да бъда дневна или денонощна прислужница. Само че се оказа, че българките имаме малко по-различен манталитет и не сме свикнали да бъдем робини. Беше ми трудно. Гледаха ме под лупа да не би да открадна нещо. Постоянно ме наблюдаваха, бях като „Биг Брадър“. Изучаваха че как се движа, обличам, даже как плача. На никого в Испания не му пука колко е културен или какво е завършил. Вие за него сте пореден „труден“ случай. А когато дойде първата заплата единственото ви утешение е, че тя е двойно по-голяма от българската. Но е с цената на тройно по-големи нерви, труд и унижение. Затова се замислете – дали тази цена си струва. За мен връщане назад няма, вече е твърде късно. Но като се замисля се чудя: дали наистина животът ми струва колкото един скъп телевизор и последен модел хладилник? И един финален съвет: гледайте когато си купувате билет за чужбина да е двупосочен. Всяка жаба трябва да си знае гьола. „Гьолът,“ който всъщност адски ми липсва…
