Любопитно

Как работи здравната система в България? От „Златни му ръце, ама си иска пари на ръка“ до „Не се оплаквайте, по-добре е от чужбина“

Как работи здравната система в България? От „Златни му ръце, ама си иска пари на ръка“ до „Не се оплаквайте, по-добре е от чужбина“

Как работи здравната система в България? Ето няколко мнения, които рисуват противоречива картина:
По-добре е от Канада в някои отношения
К.К., емигрант, живее от 12 години в Канада:
Може да се изненадате, но аз намирам българската здравна система за по-добра в много отношения от канадската. Всяко лято идвам в София и минавам на различни изследвания и специалисти, за които в Канада се чака с месеци. Там за планова операция може да ти насрочат дата и след години. Един пенсионер неотдавна осъди държавата, защото му насрочили операция за смяна на става след 4 години, а той е на възраст. За една елементарна електрокардиограма в Канада трябва да те изпрати личният лекар, да чакаш ред, а резултатът се получава след седмица пак при личния лекар. За това време можеш да умреш, освен ако не те закарат като спешен случай. За да стигнеш до известен специалист може да чакаш месеци, половин година. В България всичко е достъпно, минаваш на преглед бързо, дали със заплащане или по направление, много по-бързо е. И до известен специалист се стига много по-бързо. Бързината в медицината най-често е решаваща. Забелязвам вече, че и в България до някои специалисти започва да се стига с чакане, но не чак толкова, като в Канада. И някои професори взимат по 100 лева за преглед, други по 30 лева. Но дори и без такса можеш да минеш при известен специалист.

В „Аджибадем” („Токуда”) ми изследваха какво ли не… и нищо
Т. Р., 42-годишен:
Имам проблеми с прешлени на гръбнака, засегна ми едната ръка, движа я  трудно, не мога да я вдигам. Постъпих в „Аджибадем” („Токуда”), исках да съм сам в стая, 80 и нещо лева на ден, но нямаше свободни. Настаниха ме в стая с още двама. Веднага ми назначиха пет различни изследвания, веднъж скенер, после ядрено-магнитен резонанс и разни други. Държаха ме седмица, лекуваха ме, изписаха ме, предписаха ми лекарства, и… нищо. После познат лекар ме насочи, взех си здравна карта за стар държавен санаториум в Павел Баня. Очукано изглежда, захабено, но минах през разни процедури, бани, и ме оправиха, започнах да си движа свободно ръката.
Да не попадаш в „Пирогов” – добри са, но…
Б. И., 55-годишен:
Да не попадаш в „Пирогов”. Не, не мога да кажа, че са некадърни. Там има изключителни специалисти. Но това е най-натоварената болница, с поток от пациенти и спешни случаи, всичко е като на конвейер, могат да те уморят от бързане или недоглеждане. Преди време попаднах там с жлъчна криза. Минах спешно на ехография и рентген, виждаше се едно камъче в жлъчката. Биха ми една инжекция да ми спрат болките и ми казаха да дойда за операция като ми мине кризата. Поискаха 1000 и нещо лева, за да ми махнат жлъчката. Лапароскопска операция. Питах – ама нали беше по Здравна каса? Било някъде до 2007 г., сега вече се плаща. „Ако искате можем и с операция с разрез да ви махнем жлъчката, тогава е безплатно, по Здравна каса”, казаха ми. Да се смееш ли, да плачеш ли. Навсякъде по болниците лапароскопска операция за махане на жлъчката струва 1000 и нещо лева, с 50-100 лв. разлика тук и там. Плаща се уж заради някакви консумативи за лапароскопията, които обаче, като проучих, реално струват стотина лева. Дни по-късно след „Пирогов” минах на ехограф в болница „Лозенец”, и се видяха ясно не едно, а над 15 камъчета в жлъчката, от които три по-големи, по 5-6 мм. Сигурно в „Пирогов” техниката им е по-калпава или от бързане, не знам. Лекувах се с билки, сокове, най-общо с народна медицина, и изхвърлих всички камъчета, видя се пак на ехография. После още веднъж попаднах в „Пирогов” по друг повод. Там е като социална болница, поема всякакви случаи, и на здравно неосигурени, като спешни. Голямо натоварване е, буквално могат да сбъркат един пациент с друг в стаята. Сестрите са едни закръглени сърдити лелки, които постоянно и безпричинно се карат на пациентите. Младите сестри са малко, заплащането не привлича към работа там. Тоалетните са окаяни, по една тоалетна на етаж с 30-40 пациенти. Гледаш уж скоро сменени врати, дограми, ама захабено, очукано. Сменят се дежурни лекари и сестри, никой не ти обяснява нищо, как си, какво ти е, с какво те лекуват. В травматологията за операции искат пари, за точно определени консумативи, от точно определени доставчици, монополни цени. Усеща се стремеж да се правят неща, за които плаща Здравната каса, ама и пациентът да плати това-онова. Не е ясно дали е нужно да се прави едно или друго. То, впрочем е така и по другите болници.

В България е много по-добре от Австралия
Семейство Уилс, австралийци, заселили се в с. Катранджи, край Търново:
Бяха ни казали (за България) – никога не се разболявайте тук – заради здравната система. Но то се случи… По ирония на съдбата и двамата с брат ми влязохме в болница. Аз получих перитонит, а брат ми пневмония. Джаспър го пратиха в инфекциозната болница във Велико Търново, която беше доста ужасяваща. Изглеждаше като болница в държава от Третия свят. Качиха ни в линейка и пристигнахме в болницата, която не беше мръднала от соц-времената, като бомбардирана… Лежах там 3 дни, коремът ми се поду, пратиха ме на изследване и после докторът дойде и каза – „Нямаме представа какво става, ще трябва да те режем”. Ако ми бяха дали антибиотика дори с час по-късно, щях да съм мъртъв. Направиха ми операция, която трая 5 часа… Начинът на лекуване тук е може би по-старомоден, не даваха на сина ми болкоуспокояващи, но в крайна сметка може би това беше по-добре… Условията не са най-добрите, но са далеч по-добри от тези в Австралия, където всичко е модерно, пред болниците има красиви градини и градинари… Но всичко това е безполезно, защото там в същото време те държат с часове в спешното отделение, докато започнат да те лекуват… А и е много скъпо. Това лечение в Австралия щеше да ни струва 30-40 хил. долара…
Златни му ръце, ама си иска пари на ръка
М. М., 50-годишен:
Поискаха ми 10 хил. лева на ръка за операция, известен специалист. Не искам да казвам име и коя болница. Свърши работа, всичко мина отлично. Операцията се плаща по Здравна каса, избор на пациент там е 1000 и нещо лева, но този си поиска на ръка 10 хиляди. Това е. Защо иска тия пари, след като и голяма заплата си е осигурил, не мога да разбера. Златни му ръце, но това е алчност. В България вече има лекари милионери и в държавни болници, с пет-цифрени заплати, и на ръка взимат…

Различното отношение тук и там
Настася Ф., 42-годишна:
Ще се опитам да направя разбор за работата на две джипита, държавна спешна помощ и две болници при постъпването на двама различни пациенти с близки диагнози:
Пациент №1 (мъж) е с тежка криза на дихателна недостатъчност, катализирана от грип и хронична обструкция на белите дробове. Пациентът е обезсилен – в невъзможност да се придвижи до асансьор и такси. Бърза помощ два дни отказва да прати линейка заради по-приоритетни според тях случаи. С джипито се чуваме по телефона, но и то не посещава пациента. На третия ден пациентът събира сили и с предварителна уговорка с личната му лекарка минаваме през кабинета й, взимаме направления и се отправяме към болница „Аджибадем” (бивша „Токуда”). Там ни насочват към лекуващ доктор, който нарежда да се направят 5 изследвания преди постъпването. Никой не поглежда направленията, които буташ пред очите им и би трябвало да плащат необходимите изследвания. След тях олекваш с 260 лв. Настаняват пациента в спешна стая с още трима лежащи, без тоалетна. Всичко е чисто. Стените чисти, боядисани. Леглата са модерни, с механизми. Приемащата докторка ми вдига тих скандал, що сега идваме – пациентът е в състояние преди реанимация. Слагат му кислороден апарат. Източват му 400 гр. кръв. Слагат катетър. Вливат антибиотици. На вторият ден сестрите „забравят“ да изпразнят плика, свързан с катетъра, той се спуква на пода. Изобщо на сестрите едни пациенти са им симпатични, други не. Самите те имат конфликти една с друга и това се усеща при посещенията, въпреки редовите усмивки и любезност. Храната е поносима, но неподходяща за такъв вид лежащо болни – мазни яхнии, почти във вид на супа. Последният пети ден лекуващата лекарка предписва апарат Би-Бап върху бланка от фирма вносител. Отправям се на другия край на София да го търся. Насред ромски квартал се мъдри лъскав огромен офис. Там се оказва, че това сладко апаратче под наем струва между 1700 и 2300 лв. Най-евтиният му вариант за покупка е 4300 лв. Отказваме да го купуваме. Мъжът ми поръчва същият апарат от Истанбул заедно с комплекта към него за 900 лв. При изписване от „Аджибадем“ олекваме с още 490 лв. Общо към 750 лв. е лечението по “Здравна каса“ на пациент №1. За допълнителните антибиотици, пробиотици и пр. вече загубих сметката…
Пациент №2 (жена) е с тежка криза от дихателна недостатъчност. Отказваме се да проиграем сюжета с „Бърза помощ“. Пациентът събира сили и се отправяме с такси при нашето джипи, което ни лекува от 45 г. То веднага насрочва час, като предлага и да посети пациента вечерта след работа. Но не губим време, поръчваме такси и сме в кабинета. След преглед от 10 минути личната докторка веднага дава направление за пулмолог в 17-та поликлиника, като предупреждава колегата си да ни чака. Явно специалистът е известен, защото пред кабинета му има опашка, а работното му време е до 18.30. Докторът не оставя никой непрегледан. За Пациент №2 веднага пише направление за влизане в белодробно отделение на болница „Света София“ на следващата сутрин в 7.30. Излизаме от поликлиниката. След 5 минути пациент № 2 припада в ръцете ми на път към стоянката за таксита. Двама мъже спират такси и ми помагат да я вкарам в него, като шофьорът наплисква лицето на болната с вода. Тя от своя страна се свестява. На следващата сутрин без особени препятствия стигаме до болница „Света София“. Там на вратата вече ни чака пулмологът от 17-та поликлиника. Насрочва пет изследвания, за които плащаме 20 лв. След един час пациентът е настанен в стая с още трима лежащи, без тоалетна. Всичко е чисто, без общите тоалетни, с направен скорошен ремонт. Има телевизор в стаята, за който се плаща на монети 4 лв. на ден. Медицинските сестри са оправни, малко борсуци, но си вършат задълженията професионално. Млад доктор поема под грижите си Пациент № 2. За пет дни той посещава болния поне по три пъти на ден. Дава пълна информация за вливаните антибиотици и лечението, което ще приложат. Това се случва и през празничните дни. Веднъж на преглед минава и светило на белодробните болести заедно със своите студенти. Тръбичките за кислород в носа на пациента постоянно правят засечки, но медицинските сестри пък за това непрестанно се отзовават и оправят проблема. Храната е поносима и по-подходяща за лежащи. На Великден носят козунак и яйца. Сумата за пет дни болнично лечение е 49 лв. – общо 69 лв. заедно с изследванията. Всичко останало е поето от Здравна каса. През целия период личното ни джипи се обажда и на приемащия доктор и на нас, за да получи информация за състоянието на пациент № 2. На изписване – младият доктор отделя половин час на мен и Пациент № 2, за да анализира състоянието му след приложеното лечение. Смята, че повече не бива да го трови с антибиотик. Предписва домашно адекватно лечение и много разходки всеки ден. Дава контролен преглед след месец. Дава личния си телефон, ако имаме въпроси до тогава. Дава мнение за постъпване в санаториум.
Разказах ви два случая от последния месец, не за да лайквате с плачещото човече, а за да получите представа за работата на здравната ни система в настоящия момент. Пазете се здрави!

loading…

Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Препоръчано
Озлоблението и неспособността да простим ограбват способността ни да се наслаждаваме на живота и да…
error: Съдържанието е защитено!