https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Официално, в столицата на България живеят около 1.4 милиона. А колко са работещите в нея? Лесно ще се ориентирате, като наблюдавате нескончаемия поток от коли, които влизат в града всяка сутрин и го напускат привечер. Реалният брой на пребиваващите, заедно с бързо нарастващия брой гости от целия свят и провинцията, е над 2 милиона. Предвижданията са всяка година броят на жителите да нараства с 200 хиляди! А София – през 60-те години на 20-я век – наброяваше 350 хиляди и нейната инфраструктура – повече или по-малко – задоволяваше потребностите на жителите й.

Сега се работи усилено за преустрояването на града, така че да отговаря на съвременните изисквания на една европейска столица. В това отношение правителствената политика е правилна. Но тук става въпрос за състава на столичани, тъй като това е определящо по отношение на облика на града. „Старите софиянци“, чиито родители са родени в София, вече се броят на пръстите на едната ръка. За сметка на навлизащите от малките градчета и села желаещи да станат „столичани“. Между тях има много свестни хора, значителен брой висшисти, които, идвайки в столицата, се стремят да се приспособят към съвсем различния живот в големия град. И повечето успяват! Но, за съжаление има и една не-малка част, които носят „провинциалния заряд“ в себе си – те бързо придобиват самочувствието на „софиянци“ и започват да определят „правилата“ на поведение за останалите като същевременно не се отказват от лоши навици, придоби по родните им места – не спазват правилата на уличното движение, държат се показно арогантно по пътищата и улиците, базирайки се на закупени наскоро мощни коли и апартаменти. От друга страна тази „прослойка“ изпитва дълбоко в себе си органична омраза към „старите софиянците“, изразяваща се в пренебрежително отношение при всеки удобен случай.

Това е обезпокоително, защото ерозира „качествения пълнеж“ на столицата. А кой не би искал да вижда в София културни, интелигентни и толерантни един към друг граждани! Очевидно, обаче, това е въпрос не само на възпитание, но и на правилна политика! Нека не забравяме, че столицата е „витрина“ на страната ни не само по отношение на архитектурни културно-исторически паметници, музеи и църкви, но и по „витаещият във въздуха“ манталитет на нейните обитатели!