От старото към новото нормално

Пандемията от COVID-19 коренно промени живота ни. Промените се усещат на всякакво ниво – както на ниво социализация между хората, така и на ниво държава и ниво международни отношения. Големите международни организации се оказват неподготвени за изправяне пред опасност от такъв вид и с подобен мащаб. Пандемията има своето отражение върху политиката на държавите и съюзите от държави. Икономиката прекарва период на принудителен застой, а все повече средства трябва да бъдат пренасочени към здравните системи на засегнатите от пандемията държави.

При първите предупреждения на китайски медици за новооткрита коронавирусна инфекция, чието първо огнище по всяка вероятност е китайският град Ухан, целият свят гледаше на случващото се в Китай „отстрани“. След време става ясно, че вирусът не познава държавни граници. Начинът на живот на модерния човек е изключително динамичен, хората са свикнали да имат пълна свобода на придвижване по различните точки на земното кълбо и потокът от пътуващи е огромен. Именно тази свобода, която всички ние приемахме за даденост, за обикновена част от живота ни, довежда до стремглавото разпространение на заразата по целия свят.

Повечето наблюдатели са скептични относно възможен пълен скорошен край на пандемията. Множество навици, дадености, с които съвременният човек е свикнал, ще се променят. Обикновеният, нормален начин на живот, който води човечеството, може никога да не бъде същият. Световната глобализация, досега считана за устойчива, изключително бързо търпи сериозни изменения, буквално се срива с бесни темпове – тук идват международната търговия, работата на авиолиниите, туризма, обществените прояви. Ще се наложи човечеството да свикне с „новата нормалност“, с това, че за първи път в съвременния свят се разразява огромен международен конфликт, но той не е между държави, между организации, а е битка на всички правителства и съюзи от държави по света, на цялото човечество срещу един невидим враг, но коварен – коронавирусът. Какви ще бъдат базовите черти на новия свят, който можем да наречем пост-глобален? Дали в строежа на новата нормалност ще присъстват навиците, изградени преди кризата с коронавируса, или ще се наложи човечеството морално и материално да се подготви, че тепърва започва да се изгражда един изцяло нов световен ред, с нови правила и нова реалност?

Безследно изчезнали. Защото казаха истината за Ухан177-мо от общо 180 места: толкова ниско се нарежда Китай в класацията на „Репортери без граници“ за …May 26 2020skafeto.com

На дневен ред е и друг много интересен въпрос, относно това как ще използваме технологията след пандемията. Икономическите мерки, които бяха приложени в повечето страни в ЕС принудиха много офиси и училища да затворят. Много от предприятията и повечето училища в Европа обаче въведоха така наречената „дистанционна“ работа/форма на обучение. За голяма част от фирмите и училищата, това е напълно нов метод, който не е опитван до сега. Ползата от него обаче определено е явна в днешни дни. Така се появява възможността този метод да се имплементира в предприятията и училищата като по-често явление. Въпреки това, ефективността на тези методи е под въпрос. В по-развитите страни дистанционната дейност е съвсем редовно явление, но за държави като България обаче, много хора не са си и помисляли, че ще могат да упражняват труда си по такъв начин. Пандемията може да се окаже сериозен плюс във връзка с технологията, софтуерните компании имат сериозна възможност да извлекат големи ползи от извънредната ситуация, а дистанционната фирмена дейност определено ще се засили.

Скоро след избухването на епидемията в гр. Ухан в края на декември 2019 г., новият коронавирус (COVID-19) бързо се разпространява по целия свят. Здравните системи на държавите се оказват неподготвени, изправени пред огромно търсене и липса на инфраструктура и консумативи като лични предпазни средства. На правителствата се налага да обявят карантина и ред противоепидемични мерки в опита си да опазят здравните системи, които са неподготвени да издържат на подобен наплив от нуждаещи се от лекарска помощ наведнъж. Световната икономика понася сериозен удар, тъй като стратегиите за социално дистанциране и самокарантина засягат големи сектори като търговията и туризма. За кратко време Европа се превръща в център на пандемията, а броят на случаите нараства експоненциално по целия континент.

Как реагира на кризата Европейският съюз? Предвид сложното припокриване на европейските структури на управление, дебатите за нуждите на държавите-членки срещу юрисдикциите на Европейския съюз се разрастват, тъй като ситуацията на място се влошава. След труден старт обаче европейските нации започват постепенно да работят заедно, както на национално, така и на равнище Европейски съюз. Болезнените въпроси остават: Ще успее ли Европа да поддържа своите мерки за сътрудничество или отделните страни ще се стремят да търсят независими решения? Каква е ролята на ЕС в кризата на общественото здравеопазване, традиционно в рамките на компетенциите на държавите-членки? Как Европейската комисия ще взаимодейства със своите съседи и съперници в този период на криза и как ще се отрази на международната шахматна дъска намесата на вируса в живота на планетата ни?

Не е трудно да бъде отбелязано, че кризата с COVID-19 предизвиква множество пробойни в общата позиция на ЕС. Почти веднага след като коронавирусът пристига в Европа – огнище е Северна Италия, страните започват да се обръщат навътре, поставяйки първо нуждите на своите граждани и игнорирайки молбите за помощ от своите съседи. Някои държави като България предприемат навременни мерки, ограничавайки разпространението на вируса чрез задължителна самоизолация, докато други закъсняват с обявяването на карантина  или подценяват вируса, разчитайки на т.нар. „стаден имунитет“. В крайна сметка държавите-членки на Европейския съюз затворят една по една границите си за първи път от десетилетия и се случва своего рода състезание между тях за производство, покупка и доставка на жизненоважни медицински консумативи, включително вентилатори. Но най-големите разриви между нациите се проявяват по време на преговорите на ниво ЕС за икономически пакет за спасяване, който обаче поставя по-богатите страни срещу по-бедните – същото се развива по време на дълговата криза в еврозоната в началото на предходното десетилетие. Продължаващата пандемия от коронавирусна инфекция тества концепцията за европейска солидарност. В началото на месец април германският канцлер Ангела Меркел в свое изказване определя публично пандемията като „най-голямото изпитание, пред което ЕС се е изправял някога“.

Липсата на многостранна и двустранна европейска солидарност – за пореден път през последното десетилетие (преди това ЕС се изправя срещу кризата с миграцията и криза в Еврозоната) – може да бъде катализаторът за по-нататъшна ерозия на ЕС. Но кризите исторически подтикват ЕС към търсене на по-големи висоти на интеграция. Като резултат от липсата на стратегия и бавна реакция, Европейският съюз става обект на сериозни критики от много държави-членки, като най-яростна е критиката, идваща от най-засегнатата европейска страна – Италия. Стига се и до ситуация, в която европейска държава – Италия, да получава помощи от Русия, Китай и Куба, вместо от партньорите си в ЕС. Хората в средиземноморската държава демонстративно свалят европейските знамена като на тяхно място поставят руското и китайското. Същият пример последват други тежко засегнати от пандемията държави – Франция и Испания.  Все по-силно се чуват гласовете на евроскептиците: „Европейският проект e под заплаха от изчезване“, заявява еврокомисарят за икономиката и бивш италиански премиер Джентилони пред италианското Радио Капитал. „Ясно е, че ако икономическите различия между европейските страни, вместо да намаляват пред лицето на криза като тази, се увеличават, ще бъде много трудно да запазим европейския проект единен“.

Вирусолозите от Ухан: Лъжа е, че ние сме изпуснали SARS-CoV-2Твърденията, че COVID-19 е бил изпуснат от Уханския институт по вирусология са чиста спекулация и ня…May 24 2020skafeto.com

Бившият председател на Европейския парламент от Италия, Антонио Таяни, разкритикува страните, които блокират възприемането на по-решителни мерки за борба с коронавируса – „Страхлива Европа, като тази, която видяхме вчера, ще бъде завладяна от коронавируса“, пише Таяни в своя Twitter профил: „Докато ние умираме и икономиката ни се срива, решенията се отлагат с две седмици“, казва още той, „Мазохистичният егоизъм на твърдоглавците е късоглед и опасен за всички“.

Президентът на италианския регион Венето, който подобно на съседната провинция Ломбардия е силно засегнат от вируса, също разкритикува ЕС с думите: „Европа отново доказа, че не е тук. Няма стратегия“, заявява Лука Зая пред местна телевизия. „Скандално е, че някои си мислят, че това е само италиански проблем“, продължава той.

Пандемията сериозно засяга някои сектори в икономиката. Нужно е държавите и съюзите от държави да подпомогнат тежко засегнатите, за да могат те да изплуват и след кризата и икономиката да продължи да работи и да се развива. Освен единните европейски мерки, държавите подбират и всяка поотделно с какви мерки би могла да подпомогне тежко засегнатите бизнеси. Стимулиращите мерки на националните правителства, които са приблизително 2 процента от БВП, все още са скромни в сравнение с огромните пакети от 2,2 трилиона долара в размер на около 13 процента от БВП на САЩ. Програмата за закупуване на мащабни държавни облигации на ЕЦБ плюс неотдавнашния пакет от Еврогрупа за 540 милиарда евро е отличен старт, но ще е необходима повече финансова помощ за бедните страни, които обективно се справят по-трудно с предизвикателствата по излизане от кризата.

Амбициозен план, който девет държави-членки на ЕС подкрепят, е „coronabonds“ или ограничена продължителност на еврооблигацията, която би осигурила споделен риск и по-ниски разходи за заеми за Италия, Испания и други засегнати страни. Това би помогнало за запазването на солидарността между страните от ЕС. Без повече единство и солидарност съществува възможност онези европейски страни, които вече се ориентират към Китай (източноевропейски страни, Сърбия, Гърция, Италия), да продължат да следват тази политика, и то в още по-голям мащаб и след кризата. Шансовете само Европа да спаси многостранната рамка за международни отношения са слаби без помощ от страна на САЩ и съгласие от Китай. Едно бързо и силно възстановяване на САЩ, съчетано с промяна в лидерството във Вашингтон, може да доведе до това, че двете страни на Атлантическия океан да възобновят усилията си за обновяване и реформиране на международни институции като Световната търговска организация (СТО), Световната здравна организация (СЗО) , Институции в Бретън Уудс и други.

Но това ще изисква от Съединените щати и ЕС да поемат по-голяма отговорност за затрудненията в развиващия се свят, като се противопоставят на инициативата за пояса и пътя на Китай. Ще бъдат необходими и по-широки американски и европейски сили, както и преодоляване на различията в западната политика към Китай, за да работят и да предотвратят конкуренция Изток-Запад, в която точно както по време на Студената война развиващият се свят не е непременно победител.

Десетки хиляди напуснаха Ухан за броени часовеНай-малко 65 хиляди души са напуснали китайския град Ухан през първите часове, след като беше вдигна…Apr 8 2020skafeto.com

Още по-апокалиптични са прогнозите на някои американски политолози. Според Джордж Фридман след като от начина на справяне на ЕС с кризата с коронавируса ясно са проличали несъвършенствата на Съюза, може да се прогнозира в посока скорошен разпад на ЕС. Народите разбират, че са на първо място не европейци, а немци, французи, италианци, поляци и т.н. Все по-вероятно е да се наложи съюзните държави да се примирят с определено количество летален край на болестта в името на това да спасят икономиката и тя изобщо да функционира по някакъв начин.

Множество международни анализатори подкрепят твърдението, че единна Европа просто не съществува – нито емоционално, нито институционално. Все повече европейци си задават въпроса какъв е смисълът от тази система, която би трябвало да установява единни правила и норми, да е добър ръководител и мощен гръб в труден икономически и политически период, а в този момент единни мерки не успяват да се наложат, но за сметка на това Съюзът изисква внасянето на големи суми от страните членки?

Епидемията от коронавирус е вторият най-мощен удар след Brexit върху представите и незаменим Европейски съюз и липса на алтернатива. Както и в Брюксел отбелязват, предстоят още много неизвестни. Не е ясно кога ситуацията ще се нормализира и коя от перспективите пред ЕС ще се превърне в реалност. Възниква въпросът – дали пандемията няма да се задържи достатъчно дълго, че Европа да усети, че Европейският съюз не е нужен.

Сценарии за развитие

Въпреки многото все още неясни фактори, вече “изкристализират” няколко възможни сценария за развитието на пандемията и икономическите последствия от нея. Бъдещето на Европа след пандемията е тясно свързано с бъдещето на САЩ и Китай. Сред тях е и опростен модел с три сценария, предложени от анализаторската компания McKinsey. Първи сценарий предлага забавено възстановяване. В него броят на новите случаи в Америка и Европа продължава да нараства до средата на април, както се предполагаше. Ръстът на броя заразени се забави благодарение на прилагането на ефективна социална дистанция чрез комбинация от няколко фактора: карантина на местно и национално ниво; изборът на работодателите да ограничат пътуванията и да прилагат политики за работа от вкъщи; индивидуалният избор на гражданите. Ако вирусът се окаже сезонен, това допълнително ограничава разпространението му.

Такъв сценарий предвижда до средата на лятото обществените настроения стават значително по-оптимистични по отношение на епидемията. В южното полукълбо настъпва зимният сезон и се наблюдава определен ръст на броя заразени, но към този момент различните държави имат по-добре разработени план и стратегия за действие. През есента на 2020 г. се наблюдават нови случаи на инфекция, но по-добрата подготвеност на държавите позволява нормалното продължаване на икономическата активност.

Си Дзинпин и Тръмп разговарят заради коронавирусаДържавните ръководители на Китай и САЩ са се чули в телефонен разговор, опитвайки се да овладеят рас…Mar 27 2020skafeto.com

Мащабът на въведените карантини, ограниченията за пътуване и мерките за социална дистанция водят до рязък спад на разходите за бизнес и потребление до края на първата половина на 2020 г., което води до рецесия. Въпреки утихващата епидемия в повечето части на света до средата на годината, самоподхранващата се динамика на рецесията удължава периода на икономически спад, който ще продължи до края на третото тримесечие на 2020. Потребителите остават вкъщи, бизнесът губи приходи, освобождава работници, а нивото на безработица рязко се повишава. Броят на корпоративните фалити расте, оказвайки значителен натиск върху банковата и финансовата система. Фискалната политика е допълнително облекчена през първото тримесечие на 2020 г., но има ограничено въздействие (предвид преобладаващите ниски лихви) и се оказва недостатъчен фактор за преодоляване на икономическите щети през второто и третото тримесечие на 2020. Истинското възстановяване на европейската и американската икономики започва през третото тримeсeчие на 2020 г. Световният БВП през 2020 г. леко спада.

Вторият сценарий е на продължителен икономически спад. Недостатъчният капацитет за провеждане на тестове за вируса и слабото прилагане на мярката за социално дистанциране удължават неговия неблагоприятен ефект. Оказва се, че вирусът не е сезонен, което води до още много случаи на заразени през останалата част от годината. В Африка и някои азиатски страни също се наблюдават пандемии с широк обхват, въпреки че при страните с по-младо население се наблюдава по-ниска смъртност. Дори страни, които са успели да овладеят коронавируса, подобно на Китай, са принудени да запазят някои особени мерки с цел защита на общественото здраве и предотвратяване възобновяването на пандемията. Търсенето спада драстично, тъй като потребителите намаляват разходите си. В най-засегнатите индустрии, сред които се очакват да бъде секторът на услугите, включително авиацията и туризмът, броят на корпоративните съкращения и фалити нараства през 2020 г. и води до засилен икономически спад. Финансовата система претърпява значителни затруднения, но цялостната банкова криза е предотвратена благодарение на силната капитализация на банките и вече въведения макропруденциален надзор. Правителствените фискални политики се оказват недостатъчни, за да се прекрати икономическия спад.

Ударът по световната икономика е тежък, като неговото въздействие се приближава до негативните последствия от световната финансова криза от 2008—09 г. БВП се свива значително в повечето големи икономики през 2020 г., а възстановяването започва едва през второто тримесечие на 2021 г.

Трети, по-малко вероятен, но и най-негативен сценарий е т.нар сценарий на W – възстановяване, при който епидемията е многоетапна и се появява и изчезва в продължение на няколко години с катастрофални и, поне на този етап, трудно предвидими икономически последствия. Възможно е процесът на възстановяване да протече по-бързо в Азия, както и в други по-малко засегнати страни, особено такива с по-ниска степен на свързаност с глобалната икономика, чиито икономики не са ресурсно базирани, с голям и платежоспособен вътрешен пазар. Очаква се икономическият ефект от COVID-19 в Азия да продължи поне година, след като пандемията премине пика си. Вероятно е възстановяването в Европа да отнеме доста по-дълъг срок.

Тръмп: Лъжа е, че US военни са внесли коронавирусаСлуховете, че САЩ са донесли коронавируса в Китай са лъжа. Това обяви американският президент на еже…Mar 27 2020skafeto.com

Това са най-резонните икономически сценарии за развитие на последствията. Но всеки един от тях крие в себе си потенциал за влошаване или подобряване на отношенията в Европа, Европейския съюз и международната сцена. Във всички случаи обаче, стои и възможността ситуацията да се усложни. Извънредните мерки може да останат за по-дълго отколкото очакваме, което съответно ще доведе и до по-бавно възстановяване на страните.

Според Мат Бъръус и Питър Енгелке от Politico, трябва да сме подготвени и за най-лошото, което според тях е възможността вирусът да не изчезне и да трябва да се научим да живеем с него, както живеем с обикновения грип.

Икономическите последствия не само за ЕС, но и за целия свят ще бъдат тежки и непредотвратими. Най-силно засегнатата страна до момента е САЩ, която също така е и най-големият търговски партньор на ЕС. За последните 6 седмици в САЩ са регистрирани като безработни повече от 30 милиона души. По статистика на „Евростат“ освен това и БВП на Еврозоната се е свил с 3,8% за първата четвърт от годината.

Един от основните двигатели на икономическата мощ на ЕС – Германия, също е поставена в тежка икономическа ситуация. Питър Алтмайер – федералният министър по икономическите въпроси и енергетиката, обяви, че Германия ще претърпи най-тежката рецесия в историята на Федералната Република. Икономическите последици за Германия ще са по-силни дори и от тези след световната криза през 2009 г., която сви икономиката на Германия с почти 6%, а прогнозите за тази година се равняват на 6.6%. Най-тежко засегнати са туристическите агенции и туроператорите, след тях авиокомпаниите, хотелиерите и ресторантьорите.

Откакто започна пандемията, икономиката на Китай също изпитва големи затруднения, което пряко се отразява на ЕС. Основен търговски партньор на най-силната икономически страна членка – Германия, е именно Китай. Германската икономика е пряко свързана с китайската, а пониженото търсене на китай не е единственият проблем. Германия предимно разчита на китайски работници и доставчици.

На 3 февруари 2020 г. Фондовата борса в Китай затвори със спад от 8%. Много от авиокомпаниите тогава вече бяха прекратили полетите си към Kитай. Така потреблението в Китай намалява драстично и съответно се търсят все по-малко вносни продукти. По този начин, германските предприятия с клонове в Китай ще претърпят много загуби. Една от водещите индустрии в Германия – автомобилната, също страда тежко от пандемията. През 2019 г. около една трета от германските превозни средства са продадени именно в Китай. Германският канцлер Ангела Меркел обсъди въздействието на пандемията от коронавирус с китайския премиер Ли Къцян по време на видеоконференция през юни 2020 г. Инвестициите и търговията се оказаха в центъра на разговорите, като Меркел подчерта „интереса на Германия към базирана на правила и свободна многостранна търговия“. Тя посочи, че Китай трябва да предприеме по-нататъшни стъпки, за да отвори своя пазар и да даде равно отношение на чуждестранните компании. Двамата лидери също обсъдиха засилване на търговията между двете страни на фона на смущения, причинени от коронавируса. Не бе споменато конкретно и за отмяната на голяма среща на върха ЕС-Китай, която ще се проведе в германския град Лайпциг през септември.

Центробежни и центростремителни сили

Европа е най-силно засегнатият континент и се превърна в център на заразата, въпреки това обаче, подкрепата между европейските правителства отсъства. Освен това, Европа бидейки на ръба на тежка икономическа депресия, може да се засили национализмът и десният популизъм, което е заплаха за ЕС. Затова е нужно правителствата на държавите в ЕС да се обединят и да съставят модел, по който да се действа в случай на бъдещи кризи.

Китай инжектира първата ваксина срещу Covid-19Първата коронавирусна ваксина е била предоставена на доброволци в Китай в събота, съобщава англоезич…Mar 22 2020skafeto.com

Икономическата депресия ще доведе до покачване на безработицата и публичния дълг. Различните държави ще понесат удара по различен начин. В началото на пандемията различните държави имат различен дълг и различни нива на безработица и инфлация. От своя страна държавите разчитат на различни индустрии като източници на финанси, каквато е туристическата индустрия, а именно тя ще бъде ударена най-тежко.

Настроенията в Италия не са благоприятни за ЕС. Сила набира популистът Матео Салвини, който критикува ЕС и Еврозоната. Според експертите, ако Европа не удържи ситуацията, ще загуби позициите си в много държави членки на ЕС. Според експерти, ЕС може да намери правилните инструменти в краткосрочен план, с които да обърне пандемията в своя полза.

На този етап икономическата ситуация за много държави ще продължи да се влошава, а тепърва предстои да се достигне до стагнация. Извънредната ситуация наруши нормалния цикъл на икономиката, който предполага че икономическа рецесия е предшествана от „икономически бум“. В случая обаче, икономиките на повечето държави, които са по-силно засегнати, са поставени в рецесия, без задължително да са се намирали в положение на „икономически бум“. Това се отразява предимно в дългосрочен план, което означава, че тепърва предстои да видим истинският резултат от пандемията в икономически план.

Много въпроси относно бъдещето ни след пандемията са неясни. Редица въпроси обаче имат много ясни отговори. Ще се натрупа много външен и вътрешен дълг, очакват се резки скокове в показателите на инфлацията в краткосрочен план, а данъците е възможно да се вдигнат. Много конфликти е възможно да ескалират. Водят се сериозни дискусии дали СТО трябва да прекрати дейността си. Вероятно ще се наблюдава и възход по отношение на национализма и протекционизма в обществото.

Трите основни икономически блока – САЩ, ЕС и Китай реагираха на пандемията с протекционистки мерки. Индустриалната политика цели да предпази местните предприятия от чуждестранни инвеститори. Според специалисти, тази нова вълна от протекционистки мерки може да намали показателите на световната търговия допълнително.

Наместване на пластовете

Коронавирусната криза послужи за катализатор на процесите, които вървяха отдавна и чиито резултати вече са видими. Единият от процесите е процесът на икономически спад, който обикновено води до редуциране на икономическия растеж, а в редки случаи и до рецесия. Друг процес е геоикономически – намаляване на икономическия растеж в страните от Северна Америка и Западна Европа, и поддържане на висок икономически растеж в Азия, особено в Китай и Индия. Стимулиран от настоящия икономически модел, този процес е в развитие вече няколко десетилетия и едва през последните няколко години се забелязва съпротива и търсене на изход от ситуацията. Това е така включително и поради наличието на трети, паралелен процес, този път геополитически – нарастването на влиянието и военните възможности на азиатските държави (отново, най-вече на Китай), и относителното отслабване на западното влияние и военни възможности. Китай успешно постави разпространението на COVID-19 под контрол и в сравнение с други големи икономики е добре оборудван за идентифициране и изолиране на нови случаи, които могат да възникнат в бъдеще. Въпреки че възстановяването след COVID-19 ще бъде проблем, докато не бъде разработена ваксина, инфраструктурата, която Китай вече е създал за управление на заразата, ще даде възможност на властите да изолират нови огнища. Китайските власти например въведоха тестове за вируси на работните места, училищата и на други места и пуснаха приложение за смартфони, за да проследяват здравословното състояние на потребителите. Подобни мерки ще позволят на властите да реагират бързо на нови случаи на COVID-19, както наскоро се случиха в североизточната провинция Хейлундзян, която граничи с Русия – нова коронавирусна гореща точка.

Китай вероятно скоро ще приеме пакет от стимули, за да върне икономиката към живот. Пакетът за стимулиране ще бъде значителен, този път фокусиран върху разработването на „нова инфраструктура“, като 5G мрежи, станции за зареждане на е-коли, програми за енергийна ефективност и други инициативи, които ще помогнат за изграждането на икономиката на Китай в бъдеще. Ако стимулиращите политики на Китай са ефективни, те не само ще стабилизират икономиката в краткосрочен план, но ще помогнат за прехода на страната към високотехнологична и ориентирана към услуги икономика, която да постави началото на следващото десетилетие.

Китай обяви официално лекарство, което помага лечението на COVID-19Препаратът против грип „Фавипиравир” (известен и като „Авиган”) е показал клиническата си ефективнос…Mar 18 2020skafeto.com

Първият от процесите е краткосрочен – след очакващата ни икономическа криза (за която вече е ясно, че ще бъде много по-жестока от кризата от 2008 г.), световната икономика постепенно ще се настрои към новите условия, пред които я изправи коронавирусната епидемия, и ще се стабилизира – до следващата криза, чиито размер и последици зависят от разрешаването на настоящата. Двата други процеса обаче са дългосрочни и техните последствия ще са решаващи за облика на 21 век.

Настоящата криза ще има значими последствия за света и Европа в частност. Макар и коронавирусната епидемия сама по себе си да не причинява икономическата криза, чието настъпване така или иначе беше крайно време, тя съществено я влошава. Коронавирусът е също така и ускорител на процеси, на геоикономическия и геополитическия възход на Азия. Тези условия заплашват да са много тежки за Европа, но докато азиатския възход е все още дългосрочно предизвикателство (макар и бързо наближаващо), процесите на разцепление и борба вътре в самия Европейски съюз са много по-опасни и належащи проблеми. Коронавирусът ще ускори и тях. Най-накрая, борбата срещу епидемията включва мерки, насочени директно срещу свободното движение на хора, стоки и капитали, както и издигане на граници между страните-членки – нещо, което доскоро бе немислимо. По-нататъшната съдба на Европейския съюз зависи от това дали ще издържи на предизвикателствата, които са изправени пред него, или ще се срути под тежестта им.

Световната пандемия, която предизвика COVID-19, и последиците от промяната в общоприетия начин на живот предизвикват много въпроси, които нямат ясен отговор на този етап. Уравнение с прекалено много неизвестни, което ще се оказва трудно и за най-добрите експерти. Светът е заринат от страхове и хипотези за развитие. Предвижда се краха на познатите ни системи, а въпросителните за бъдещето нарастват всекидневно. Освен последствията върху здравето на гражданите и здравната система, се очаква и силен негативен ефект върху глобалната икономика, като постепенно ставаме свидетели на осъществяването на тези прогнози.

До момента като цивилизация сме преживяли много различни кризи. Дали кризата се поражда от инфлация, война или природно бедствие, винаги се засягат определени сектори, международните отношения и ежедневието на засегнатите индивиди. До момента обаче не сме преживявали икономическа и социална криза, придружена от силно заразен вирус. Това е изцяло ново събитие за човечеството и непременно трябва да се вземат правилните изводи, за да се минимизират загубите при подобни бъдещи кризи.

Най-важната задача на ЕС и основните икономически блокове, след като се справят с усложненията в политическата действителност, икономическата ситуация и гарантирането на здравето на хората, е да се състави добре обмислен модел, който да служи като основен инструмент в подобни бъдещи кризисни ситуации.

Източник: Съвет за икономически и дипломатически отношения

loading...