От всички неща, които ни различават от животните, можем да кажем, че изкуството е най-уникалното сред многообразието от изобретения и идеи. Обикновенно, когато кажем, че някой е бил добър артист, имаме предвид, че е имал „набито око“. И докато говорим за уникални очи, няма как да подминем художника Клод Моне (1840-1926). Говоря конкретно за дясното му око. Обещавам, че има връзка с пчелите.
Моне е импресионист. Накратко, за него цветовете били всичко – рисувал едни и същи пейзажи по различно време през деня и нощта, точно за да улови конкретния момент, който ни „впечатлява“ (от „impress“ на англ. ез.), когато погледнем пейзажа, бил той градски или планински.
В по-късен етап от живота си, той развил катаракта или жълтеница на очите, което направило лещите му пожълтели и мъгливи. Всичко станало не просто размазано, но и цветовете се разпаднали и виждал само в жълтата гама. Нямало зелено, нито аквамарин – любимият му цвят. Представете си чистите води на Карибско море. Това е цветът.
Моне дълго бил депресиран, но не се отказал от рисуването. Можем да видим вредите, които болестта нанесла не просто на очите, но и на изкуството му по неговите картини, тъй като рисувал многократно същия мост в своята градина. Съоръжението било специално построено за жена му в същата тази прелестна природа над малко езерце, чиито водни лилии са едни от най-известните репрезентации на „уловения миг“ на импресионизма.
Най-лошото било неговото знание, че нещата не изглеждат така, както ги вижда и че вече не може да рисува истински импресии. През 1923 година решил да премахме чрез операция лещата от дясното си око.
Именно тогава зрението му се доближило до това на пчелата.
Или полу-пчела. Идеята е, че както очния апарат на пчелите им позволява да виждат само в утра-виолетовия спектър, така и Моне, с дясното си око, виждал в ултра-виолетово! Експлозия от най-яркото синьо и най-наситеното виолетово, а за белотата на бялото не можем и да си представим. За наш късмет, Клод Моне се е опитал да ни покаже какво е да си пчела. Нарисувал пейзажа в задния си двор два пъти, веднъж само с лявото око, веднъж само с дясното. Резултатът бил впечатляващ. Едната картина била в тъжно-жълти и червени бои, другата блестяла със своите сини и бели краски.
Но и това не било достатъчно за художник като Моне, за когото цветовете, истинските цветове на залеза, нюансите на днешния изгрев, който е винаги различен от утрешния, били всичко. Унищожил много от последващите си творби и починал скоро след това през 1926 г.
Животните, за разлика от нас, едва ли се чудят как тече времето, не го „насичат“ на часове или минути и не ги гонят после. Те се наслаждават на всеки неповторим миг по друг начин. Може би трябва да сме повече като тях, за да осъзнаем, че времето е най-ценната стока, която притежаваме. Най-значимото нещо, което използваме всеки ден и всяка нощ. Затова трябва да го „харчим“ разумно, без да забравяме насладата от него.
Автор: Милица Стоицев
