Притчата е повествователен текст, който съдържа пленителен сюжет. Макар и по-кратки като обем, притчите съдържат важни поуки и умеят да накарат всеки читател да се замисли върху важни житейски въпроси, а понякога и да открие отговор на някои от съмненията и въпросите си. Днес ви представяме една притча, която ще ни накара да се почувстваме по-добре, въпреки някои недостатъци, които имаме, предават от gnezdoto.net.
Един човек всеки ден носел вода от близкия кладенец. Той имал две делви – едната била безупречно здрава, а другата имала пукнатина и когато напълвал делвите, докато се приберял до дома си, от пукнатата делва изтичала половината вода.
Ходел човекът до кладенеца ден след ден и винаги се прибирал с една пълна и с една полупразна делва с вода. Пукнатата делва много се срамувала от това, че не му служи добре и че не може да съхрани цялата вода, докато здравата делва се гордеела със себе си и със своя принос.
Един ден пукнатата делва се обърнала към човека и казала:
– Толкова съм виновна пред теб за това, че всеки ден разливам половината вода. Искам да ти се извиня за моето несъвършенство, защото ти се трудиш толкова много, а заради мен една част от усилията ти отива напразно.
– Не прави прибързани заключения – отговорил човекът. – Искам сега, като тръгнем от кладенеца към дома ми, да наблюдаваш пътеката, по която минаваме всеки ден. Обърни внимание на тази страна, от която минаваш ти, и после ми кажи каква е разликата в двата края на пътя.
Когато се прибрали, делвата казала:
– Да, наистина двете страни на пътеката изглеждат по много различен начин, но не виждам какво общо имам аз?
– От тази страна, от която те нося, растат приказно красиви цветя и заслугата е изцяло твоя. Защото всеки ден, с водата, която изтича през твоята пукнатина, ти ги поливаш и им даряваш живот. Тази красота, която всеки ден радва очите на всички преминаващи по пътеката, се дължи на теб и твоя недостатък. Всъщност аз трябва да ти благодаря за това, че си точно такава.
