Домашната котка свиква със своите стопани – с техните ласки и грижи. Чувства се добре в дома, сигурна и нахранена. И обичана. Отвръща им най-често с мъркане. Понякога се ядосва и тогава маха гневно с опашка или „съска“. Но това е ако я дразнят умишлено. Когато има малки – грижи се за тях като всяка майка. Не обича хората да пипат новородените котенца – мисли – и с право, че могат да бъдат наранени. А и те толкова жално писукат! А малките деца се отнасят с котетата като с играчки и не разбират тревогите на котката-майка! Тогава?
Вижте на видеото каква е реакцията на котката, когато току-що роденото котенце се е оказало в ръцете на двугодишно дете, чието намерение е да не го пуска и да си поиграе с него. Котката прави многократни опити да измъкне рожбата си от ръцете на детето и накрая успява! И то без да одраска детето! Хваща котето за кожата зад вратлето и го отнася в специално приготвената за нея и котетата й къщичка. Там на спокойствие ще го оближе, за да премахне „човешката“ миризма, след което ще му даде да суче с останалите котенца, а самата тя ще подреме спокойно. Детето плаче, защото му е била отмъкната „играчката“! То не разбира защо котката, която обича, е действала по този начин. А причината е проста – задействал се е вроденият майчин инстинкт, след което единствените възможни действия са били именно тези, които наблюдавате на видеото!
