Хората се отнасят по различен начин към животните – едни се страхуват от тях и ги избягват, защото или се плашат от ухапване, или да бъдат заразени с някаква болест… Те могат и да съжалят изпаднал в беда „домашен любимец“ или дори улично куче, но не правят нищо да му помогнат по един или друг начин. Други са просто безразлични към животните и техните проблеми – извинението им е, че хората си имат достатъчно грижи, за да се занимават и с кучешките! За такива хора може да се твърди, че са окастрени емоционално…
Но съществува и категорията на състрадателните люде, които обичат домашните любимци и са готови да им помагат било с храна, било с подслон, било с прояви на обич и то нееднократно! Не са малко тези, които имат желанието и възможностите да създадат специални организации със задачата да откриват и помагат на изпаднали в бедствено положение домашни любимци. Една такава организация е тази на семейство Мишел и Крис, наречена „Надежда за лапи“. Историята, която ще видите на видеото, започва с телефонно съобщение от непознат относно бездомно сляпо куче, което гладува изолирано в купчина боклуци. И Мишел и Крис тръгват с кола към указаното място и пристигат до заграден с ограда широк двор; първата им работа е да блокират отворите, през които животното може евентуално да избяга. На следващ кадър се вижда малко рошаво кученце, свряло се зад широка четка за боклук, до стара бракувана баскетболна топка…По реакциите му личи, че не вижда… Уплашено е от хората и дори се напишква, поради което Мишел позволява да я подуши, а след това започва да го гали продължително, докато спечелва доверието му. После е завито е в кърпа и пренесено до колата. На път за в къщи измислят името й – Фиона. У дома се установява, че животното страда от силно опаразитяване. Следва старателно изкъпване и подсушаване – метаморфозата е пълна – налице е „ново животно“, но за съжаление сляпо… Но това не е краят – след няколко дни Фиона е отведена в модерна ветеринарна клиника, където се потвърждава, че е на 100% сляпа. но има надежда да се възстанови зрението на едното й око.
Действително това се случва и след операцията на окото, Фиона е обратно в новия си дом с приспособление на врата, непозволяващо да докосва с лапи очичките си… Следва показателен кадър с лицето на Мишел, която държи в ръце Фиона – те се гледат и лицето на жената излъчва облекчение и спокойна обич – несъмнено животното може да вижда от дълго време отново! Установява се пълно доверие между двете – Фиона поема храна направо от ръката на своята спасителка! Вижте ясния поглед на излекуваното око и усетете чистотата и благодарността излъчващи се от животното! Възниква и отдавна забравеното желание да си поиграе… Но с кой? На фона на следващия кадър виждаме Мишел, прегърнала и друго малко кученце, така че играта може да започне! Финалът на тази трогателна история е повече от оптимистичен за Фиона, която само след няколко седмици става член на „миниобществото“ на Мишел и Крис, които виждаме усмихнати, прегърнали и други три малки кученца! Сега „семейството“ се е увеличило с още един член! Нека да възпитаваме децата си да обичат домашните любимци, никога да не ги изоставят, да помагат на изпадналите в беда животни както и когато могат!
