Република Китай (Тайван) е островна държава в Източна Азия. Към 2018 г. тя е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства.

Разположен на 160 километра край бреговете на Китай, Тайван има дълга история и сложни отношения с континентален Китай.

В продължение на хиляди години Тайван бе дом на девет основни племена. Островът е привличал изследователи от векове, които са пристигали в търсене на минна сяра, злато и други природни ресурси.

 

Ранна история

Най-голямата китайска етническа група „хан“ започва плаването през Тайванския проток още през XV век. Един век по-късно испанците също пристигат в Тайван. С помощта на Кетагалана (едно от племенните племена) успяват да открият сяра, която е основната съставка в барута. Находищата се намират в Янминшан – планинска верига, която гледа към днешната столица Тайпе.

След като испанците и холандците бяха принудени да напуснат Тайван, континенталните китайци се връщат отново през 1697г. Целта на завръщането е добив на минна сяра след като голям пожар в Китай унищожава 300 тона сяра.

Търсещите злато чужденци започват периодично да пристигат през последната династия Цин в Китай. Това е резултат от откриването на злато от железничарите, докато мият кутиите си за обяд в река Килунг – на 45 минути североизточно от Тайпе. През тази епоха на Велики географски открития легендите твърдят, че има съкровищен остров, пълен със злато. Различни амбициозни изследователи от цял свят се отправят към Формоза (древно име на о. Тайван) в търсене на това злато.

В Китай откриха уникална гробница с 2 милиона монетиАрхеологията винаги е пълна с изненади. Когато започне една разкопка, екипът никога не знае какъв ще…Nov 22 2019skafeto.com

Слух за открит златен прах в района на днешния Пинтун в южен Тайван води до пристигането на холандците през 1624г. Безуспешно при намирането на злато, холандците нападат пристигналите със същата мисия по това време испанци.

Кратка история на Тайван и отношенията му с Китай
През 17-ти век: династия Мин в Китай (жълто), холандска територия (пурпурно), испанска територия (зелено), местно племенно кралство Даду (оранжево)

По-късно злато бе открито в Джингуаши, махала в близост до източния бряг на Тайван. Находището бе само на няколкостотин метра от мястото, където холандците напразно са търсили преди това.

 

Навлизане в модерната ера

След като манджурите свалят от власт династия Мин в континентален Китай, въстанически настроеният Косинга бяга в Тайван през 1662г. и успява да изтласка холандските от острова. По този начин се установява трайно етнически китайски контрол над острова. Силите на Косинга са победени от манждурите през 1683г. От този момент нататък отделни части в Тайван започват да влизат под контрола на империята Цин.

През този период много аборигени се оттеглят в планините, където мнозина остават и до днес. По време на китайско-френската война (1884г.-1885г.) китайските сили се сблъскват със френските войски в североизточен Тайван.

През 1885г. империята Цин определя Тайван като 22-рата провинция на Китай.

Японците, които имаха поглед върху Тайван от края на 16-ти век, успяват да завладеят острова след като Китай бе победен в Първата китайско-японска война през 1895г. В същата година Тайван е преотстъпен на Япония като колония, а японският контрол над Тайван трае от 1895г. до 1945г.

Кратка история на Тайван и отношенията му с Китай
Банка Луншан е китайски народен религиозен храм в гр. Тайпе. Построен през 1738г. от китайски заселници от провинция Фудзиен, храмът днес е основна атракция в столицата на Тайван.

След поражението на Япония във Втората световна война, страната се отказва от контрола над Тайван. Правителството на Република Китай (РК), ръководено от Китайската националистическа партия (Гоминдан), водена от Чан Кайшъ, възстановява китайския контрол над острова.

Осемгодишно момче изкачи връх, за да спази обещание към починалата си майка„Мамо, идвам. Вече съм по-близо до теб в рая. Как си?“, каза осемгодишно момче след като изкачи най-…Aug 26 2019skafeto.com

След победата на китайските комунисти над правителствените сили на РК в Гражданската война в Китай (1945г.-1949г.), ръководеният от Гоминдана режим се оттегля в Тайван и се установява на острова. Той на практика служи като база на националистите в борбата си за обратното връщане към континентален Китай.

Новото правителство на Китайската народна република (КНР) в континенталната част, водено от Мао Дзъдун, започва подготовката за „освобождаване“ на Тайван с военна сила. Тези действия дават началото на период на фактическа политическа независимост на Тайван от континентален Китай, който продължава и до днес.

 

Периодът на студената война

Когато избухва Корейската война през 1950г., САЩ, които се стремят да предотвратят по-нататъшното разпространение на комунизма в Азия, изпращат Седмия флот си да патрулира Тайванския проток. Това възпира комунистическия Китай да нахлуе в островната държава.

Американската военна намеса принуждава правителството на Мао да забави плана си за нахлуване. В същото време, с подкрепата на САЩ, режимът на РК в Тайван продължава да заема китайското място в ООН.

Помощта от САЩ и успешна програма за реформи на земите спомагат на правителството на РК да затвърди контрола в Тайван. Това от своя страна допринася и за бързото модернизиране на икономиката в страната. Въпреки това, под предлог на продължаваща гражданска война, Чан Кайшъ продължава да стопира конституцията на РК, а Тайван остава под военно положение.

Правителството на Чан позволява провеждането на местни избори през 50-те години, но централното правителство остава под авторитарно еднопартийно управление от страна на водената от него партия на националистите.

Тайван в отговор на петиция в Белия дом: Тайван „не е за продажба“На официалната уебстраница на Белия дом на 27 август се появи петиция, събираща подписи в подкрепа н…Aug 29 2019skafeto.com

Чан обещава да се сражава и да си върне загубената континенталната част на Китай. В същото време успява да изгради силни войски на островите край китайското крайбрежие, все още под контрола на националистите. През 1954г. нападение от страната на китайските комунистически сили над тези острови довежда до подписването на Договор за взаимна отбрана между САЩ и правителството на Чан Кайшъ.

 

Втора военна криза между Тайван й Китай

По време на втора военна криза между Тайван и Китай над управляваните от РК острови през 1958г. довежда до ръба на война между САЩ и комунистически Китай. След поредица от преговори Вашингтон принуждава Чан Кайшъ официално да се откаже от политиката си за борба срещу континентален Китай.

Чан остава ангажиран да възстанови континентален Китай чрез антикомунистическа пропагандна война. Тя е основана на „Трите народни принципа“ на Сун Ятсен.

След смъртта на Чан Кайшъ през 1975г. неговият син Чан Чин-куо води Тайван през период на политически, дипломатически и икономически преход. Политиките и реформите му водят до невиждан икономически растеж. Въпреки бързия икономически подем, през 1972г. РК губи мястото си в Организацията на обединените нации в ползва Китайската народна република (КНР).

Седем години по-късно САЩ променят дипломатическото си признание от Тайпе към Пекин. С тези действия се прекратява военният съюз между САЩ и Република Китай.

Същата година Конгресът на САЩ приема Закона за отношенията с Тайван. Той задължава САЩ да помага на островната държава да се защити в случай на военна атака от страна на комунистически Китай.

Междувременно на континентален Китай режимът на Комунистическата партия в Пекин започва период на „реформи и отваряне“. Новото начало поставя Дън Сяопин след като поема властта през 1978г. Пекин променя политиката си прямо Тайван от въоръжено „освобождение“ на „мирно обединение“ в рамките на политиката „една държава, две системи”.

В същото време КНР не приема да се откаже изцяло от възможна употреба на сила срещу Тайван.

Въпреки политическите реформи на Дън, Чан Чин-куо продължава политиката на „без контакт, без преговори, без компромиси“ към режима на комунистическата партия. Стратегията на по-младия лидер за възстановяване на континенталната част се фокусира върху превръщането на Тайван в „провинция-модел“.  С това цели да демонстрира недостатъците на комунистическата система.

Чрез правителствените инвестиции във високотехнологични, експортно ориентирани индустрии, Тайван преживява „икономическо чудо“. Икономиката му го превръща в един от „четирите малки дракона в Азия“ (заедно със Сингапур, Хонконг и Южна Корея).

През 1987г., малко преди смъртта си, Чан Чин-куо отменя военното положение в Тайван, което слага край на 40-годишното забавяне на приемане на конституцията на Република Китай. По този начин се дава зелена светлина на политическата либерализация в страната.

Кратка история на Тайван и отношенията му с Китай
Днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика.

Тайван представи собствен автономен електрически минибус (ВИДЕО)Тайван показа вчера собствен автономен електрически минибус в столицата си Тайпе. С това действие пр…Aug 27 2019skafeto.com

През същата година Чан също позволява на хората в Тайван да посещават своите роднини в континентален Китай за първи път от края на гражданската война в Китай.

 

Въпросът за обединението и независимостта

По време на управлението на президента на РК Лий Тън-хеуй през 90-те, страната преживява демокрация и сред народа на острова за първи път се появява тайванска идентичност. Чрез поредица от конституционни реформи правителството на РК преминава през процес на „тайванизация„.

Докато официално продължава да претендира за суверенитет над цял Китай, правителството в Тайван признава контрола на Китайската народна република над континенталната част.

Лий заявява, че правителството на РК представлява само хората на Тайван и контролираните от РК офшорни острови Пенгу, Кимен и Матцу.

Отменена е и забраната за опозиционните партии, което позволява на Демократичната прогресивна партия (ДПП) да се конкурира с националистите на местни и национални избори. ДПП застава твърдо зад убеждението, че Тайван трябва да се отдели от Китай и се бори с всички сили за независимост на островната държава.

В международен план РК признава КНР по време на кампанията си за възстановяване на мястото си в Организацията на обединените нации и други международни организации.

Биографията на Мао Дзъдун – бащата на съвременния КитайМао Дзъдун – (26.12.1893г. – 09.09.1976г.), бащата на съвременния Китай, не се помни само с въздейст…Nov 25 2019skafeto.com

През 90-те правителството на РК поддържа официален ангажимент за евентуално обединение на Тайван с континенталната част. В същото време обаче декларира, че към настоящия момент КНР и РК са две независими суверенни държави. Правителството на Тайпе прави демократизацията в континенталния Китай условие за бъдещи преговори за обединение.

 

„Тайванец“ или „китаец“

Броят на хората в Тайван, които смятат себе си за „тайванци“, а не за „китайци“, рязко нараства през 90-те години на миналия век. Нарастващо малцинство се застъпва твърдо за евентуалната независимост на острова. През 1996г. Тайван става свидетел на първите си преки президентски избори, спечелени от действащия президент Ли Тън-хуей от националистическата партия Гоминдан.

Преди изборите КНР пуска ракети в Тайванския проток като предупреждение, че ще използва сила, за да предотврати независимостта на Тайван от Китай. В отговор САЩ изпращат два самолетоносача в района, за да сигнализират за ангажимента си да защитава Тайван в случай на атака от КНР.

През 2000г. правителството на Тайван преживява първия си политически обрат, когато кандидатът на Демократическа прогресивна партия (ДПП), Чен Шуй-биан печели президентските избори.

През осемте години на управление на Чен отношенията между Тайван и Китай стават изключително напрегнати. Чен приема политики, които подчертават фактическата политическа независимост на Тайван от Китай.

Действията на Чен включва и неуспешни кампании за замяна на конституцията на РК от 1947г. с нова. Провал се оказа и кандидатстването за членство в ООН  под името „Тайван“.

Режимът на Комунистическата партия се тревожи, че Чен води Тайван към юридическа независимост от Китай. През 2005г. Пекин приема „Закон за борба срещу отделянето“, разрешаващ използването на военна сила срещу Тайван, за да предотврати фактическото му отделяне от континентален Китай.

Напрежението в Тайванския проток и бавният икономически растеж помагат на националистите да се върнат на власт на президентските избори през 2008г., спечелени от Ма Индзиу. Ма обещава да подобри отношенията с Пекин и да насърчи междуселищния икономически обмен, като същевременно запази политическия статус на Тайван.

Военни развяват знамена в близост до Хонконг. Пекин ще нахлуе ли?Все повече военни и полицейски части са разположени в близост до Хонконг през последните няколко дни…Aug 15 2019skafeto.com

На базата на така наречения „92 консенсус“ правителството на Ма провежда исторически кръгове от икономически преговори с континентален Китай.

Действията водят до отваряне на директни пощенски, комуникационни и навигационни връзки през Тайванския проток. В същото време се създава Рамково споразумение за икономическо сътрудничество (Economic Cooperation Framework Agreement, ECFA). С това се открива зона за свободна търговия през протока и Тайван става туристическа дестинация за жителите на континентален Китай.

Въпреки размразяването на отношенията между Тайпе и Пекин и засилената икономическа интеграция през Тайванския проток, на островната държава има слаби признаци на засилена подкрепа за политическо обединение с континентален Китай.

Мнозинството от гражданите на Тайван подкрепят продължаването на статуквото на фактическа независимост, въпреки губенето на известна скорост от страна на движението за независимост.

Писмо от момиче вдига духа на полицейско управление в ТайванТийнейджърка, живееща в източния окръг Хуалиен, Тайван, написа писмо, за да благодари на местния пол…Sep 3 2019skafeto.com

loading...