Елизабет Батори, известна още като „Кървавата графиня“, е историческа личност, която е впечатлявала умовете на изследователите и криминолозите през вековете, пише енциклопедия Британика. Тя е била благородничка, живяла в Унгария в края на 16-ти и началото на 17-ти век и е известна с тежките си престъпления, включващи изтезания и убийства.
Прословутото си прозвище Кървавата графиня получава заради обвиненията, че е измъчвала и убивала млади момичета и се е къпела в кръвта им, вярвайки, че това ще я запази млада и красива. Въпреки че точният брой на нейните жертви не е известен, се смята, че бройката отива към стотици, което я прави една от най-успешните жени серийни убийци в историята.
Въпреки отвратителния характер на нейните престъпления, графинята остава популярна фигура с множество книги, филми и телевизионни предавания, вдъхновени от нейната история. Истинската й история обаче е обвита в митове и легенди и разделянето на факта от измислицата може да бъде предизвикателство.
Батори е родена в богато и влиятелно семейство през 1560 г. и се омъжва за могъщ благородник на 15-годишна възраст. Семейството й контролира Трансилвания, а чичо й Стефан Батори е крал на Полша. Съпругът й умира млад, оставяйки я да контролира огромните му имоти и богатство. В резултат на това тя се превърна в една от най-влиятелните жени в Унгария и мнозина се страхуват от нея и я уважават.
Обвиненията срещу Кървавата графиня
След смъртта на Надашди през 1604 г. започват да се появяват слухове за жестокостта на Батори. Въпреки че предишните разкази за убийството на селски момичета очевидно са били игнорирани, твърденията през 1609 г., че тя е убила жени от благородни семейства, привличат вниманието. Нейният братовчед, Гьоргий Турзо, граф палатин на Унгария, е изпратен от Матиас, крал на Унгария, да разследва. Граф Палатин установява, след вземане на показания от хора, живеещи в района около имението й, че Батори е измъчвала и убила повече от 600 момичета с помощта на своите слуги. На 30 декември 1609 г. Батори и нейните слуги са арестувани. Слугите са изправени на съд през 1611 г. и трима са екзекутирани.
Сред обвиненията и пред съда има такива, според които графинята е убивала млади момичета, за да може да се къпе в тяхната кръв. Въпреки че никога не е осъдена, Батори е затворена в покоите си в замъка Чахтице. Тя остава там до смъртта си.
Въпреки репутацията на Кървавата графиня като сериен убиец, някои историци оспорват валидността на обвиненията срещу нея. Някои твърдят, че нейните мощни политически врагове може да са измислили обвиненията, за да я дискредитират и да заграбят нейните богатства и земи.
Независимо от истинността на обвиненията срещу нея, тя си остава интригуваща фигура и популярна тема на очарование за мнозина. Нейната история е вдъхновила безброй художествени произведения и се е превърнала в основна част от жанра на ужасите.
В заключение, Елизабет Батори е историческа фигура, чието наследство продължава да пленява общественото въображение. Докато точните подробности за нейните престъпления може никога да не бъдат известни, нейната история служи като предупредителна история за опасностите от безконтролната власт и разрушителните последици от манията.
