На 26 февруари 1815 г. Наполеон Бонапарт напуска остров Елба и се завръща във Франция. Година преди това императорът е принуден да подпише абдикация. Дават му като лично владение остров Елба плюс 1000 души армия. Императорът я подбира от своите стари гвардейци.
След като била възстановена династията на Бурбоните във Франция на 2 април 1814 г. Талейран е избран за ръководител на временното правителство на Франция. Към Франция се завръщат хора от старата аристокрация, прекарали повече от 25 години в емиграция. Тази пасмина люде се връща не само, за да види родната си страна, но и идва заедно с претенциите да ѝ бъдат възстановени всички титли и земи, обобщава „Историята на света“.
Новият владетел е все още слаб, още с идването си той приема нова конституция, която нарича Конституционна харта и с която се ограничава значително изпълнителната власт на краля. Земите на аристократите не са върнати, а претенциите им не са изпълнени. Същевременно Луи XVIII изразява желанието си за диалог и компромиси, както за аристокрацията, така и за новите собственици, банкери и търговци в страната.
Заедно с това новият владетел заменя знамето на страната с кралско такова, дава титли на нови аристократи, въвежда церемониал, което започва да притеснява буржоазията в страната. Те се опасяват най-вече за своите земи, разбирайки, че твърде скоро може би ще трябва да се откажат от тях и да ги върнат на аристокрацията.
В тази политическа обстановка буйната натура на Наполеон следи внимателно чрез своите агенти настроенията у френския народ. Както пише А. Манфред от място за почивка, остров Елба се беше превърнал в място, от което бившият император внимателно наблюдаваше настроенията във Франция. И онези вести, които стигаха до него от сигурните му източници, му даваха надежда, че неговото време още не е приключило.
Така на 1 март 1815 г. в залива Жуан дебаркират три кораба, от един от тях слиза Наполеон Бонапарт. Френската власт моментално изпраща войска срещу завърналия се император, но войниците отказват да се изправят срещу него и нещо повече – минават на негова страна. Бонапарт влиза в Париж, където принуждава Бурбоните да емигрират в Белгия.
Това обаче ни най-малко не означава, че бившият владетел безпроблемно си е върнал престола, дори точно обратното – срещу него се надига гласът на Талейран, който призовава Великите сили да се намесят и единодушно да осъдят Наполеон като враг на държавата и мира. Дори вече остарелият и болен Луи XVIII дава изявления, в които гръмко зове как ще пази престола си, дори с цената на своя живот. В противодействие на тези нагласи френският народ показва, че не е забравил величието на империята и приветства завръщането на Наполеон.
На 18 юни 1815 г. сформирал не малка войска Наполеон започва сражение край Ватерло. В тази битка армията на Бонапарт е разгромена. И сякаш именно тук императорът вече е загубил всяка надежда, всеки път, който би го отвел до ново величие.
Временното правителство категорично се противопоставя на присъствието на Наполеон, докато по площадите на Париж народът с буйни викове зове „Да живее императорът“ и твърдо се противопоставя на Бурбоните.
Но тези викове вече не достигат до ушите на бившия император – за него вече всяка кауза би била обречена на неуспех. Поради тази причина Бонапарт търси убежище не къде да е, а при своите стари врагове англичаните.
Странно е това негово действие, защото очаквайки да го приемат с топла прегръдка, всъщност англичаните логично го запращат на последната му дестинация в живота – остров Св. Елена, подбран неслучайно – това е остров, намиращ се в южната част на Атлантическия океан, отдалечен хиляди километри от Европа.
Във Франция отново е възстановена монархията, а начело отново застава династията на Бурбоните.
Така „стоте дни“, известни още като Войната на седмата коалиция, отбелязват периода между завръщането на Наполеон от единадесетмесечно изгнание на остров Елба до Париж на 20 март 1815 г. и второто възстановяване на крал Луи XVIII на 8 юли 1815 г. Фразата „les Cent Jours“ (стоте дни) е използвана за първи път от префекта на Париж, Гаспар, граф дьо Шаброл, в речта му, с която приветства краля обратно в Париж на 8 юли.
