Лукашенко

Приземяването на самолета на „Райън Еър“ отново връща белоруския диктатор Александър Лукашенко в центъра на международното внимание. Постъпката е определяна от международната общност като шокираща и безпрецедентна, но ако се погледнат политиките на режима, тя се вписва в общата им рамка. Лукашенко е описван като беларуския вариант на Ким Ир Сен или Ким Чен Ун и е наричан „застаряващ и назадничав диктатор“, но когато идва на власт през 1994 г., той е млад харизматичен колхозен активист.

Роден е през 1954 г. в село във Витебска област, Източна Беларус. Според биографията му в рускоезичната секция на „Уикипедия“ расте без баща и като юноша се прославя със слабия си успех и лошата си дисциплина в училище. Заведен е на отчет в Детска педагогическа стая, пише 24 часа.

Въпреки това през 1975 г. завършва Могильовския педагогически институт със специалност учител по история, а 10 години по-късно се дипломира и от Беларуската селскостопанска академия. Втората му специалност е „икономист-организатор на селското стопанство“.

През 80-те години на XX век е директор на совхоз (подобие на колхоз, но собственик на земята е държавата, а не „колективът“).

В края на 80-те години в Съветския съюз започва перестройката, а през 1990 г. Лукашенко е избран за депутат в Беларуския върховен съвет на първите частично свободни избори. В парламентарния орган той се изявява като реформист и громи „склонната към авторитаризъм номенклатура“. Членува в групата с анахронистко име „Комунисти за демокрация“.

През 1991 г. Беларус става независима страна и в следващите три години център на властта е Беларуският върховен съвет. Членовете му са основно „бивши“ комунисти, а беларуските националдемократи имат малочислена фракция. Въпреки това, ръководеният от Станислав Шушкевич (комунист с национален уклон) съвет прави някои стъпки за десъветизация на страната – възстановено е старото знаме на Беларуската народна република (Беларуска държава, съществувала през 1918-1920 г.), повишен е статусът на беларуския език, предприети са зачатъци на икономически реформи. На единствените полусвободни президентски избори в Беларус през 1994 г. Лукашенко е „опозиционен“ кандидат – громи беларуския национализъм, разгула на „дивия капитализъм“ и т.н. Застъпва се за интеграция на Беларус с Русия, но със социалистическа и отново съветизирана Русия в противовес на „капиталистическата Елцинова Русия“. Популистката и реваншистка платформа прави Лукашенко президент (гласовете му на I тур са 45%, а на национално-ориентирания кандидат Зенон Позняк – 12%).

Без да губи време, доскорошният колхозен шеф започва да изгражда режима си, като методично заличава всички предприети от предишната власт промени – особено в идеологически аспект. В употреба е върнат съветският флаг в леко изменен вид, а по-късно е забранено въобще развяването на червено-бялото знаме на Беларуската народна република. Самата БНР е заклеймена като „националистически“ или „окупационен“ режим, а национално ориентираната партия Беларуски народен фронт е сведена до маргинална формация чрез репресии.

Ярък пример за пострадали от режима на Лукашенко още в ранната му фаза е писателката Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература. Още през 1995 г. е забранено на печатниците в Беларус да отпечатват творбите й, заради нейната опозиционност.

Показателен пример е и съдбата на първия държавен глава Станислав Шушкевич (председател на Върховния съвет през 1991-1994 г.). Към 2001 г. неговата пенсия е равна на $ 1.87.

С течение на времето репресивните мерки се затягат. Първите масови арести и масово насилие срещу мирни граждани са предприети през 2006 г. На президентските избори Лукашенко „печели“ между 80 и 90%, а опозиционният кандидат и негов съименник Александър Милинкевич е удостоен от Централната избирателна комисия с 6-процентов резултат. В Минск избухват масови протести – не толкова многолюдни като миналата година, но за сметка на това – потушени по същия жесток начин. Тогава международната общност, с изключение на Русия също е възмутена от поведението на властите, но резултатите от възмущението са същите като през 2020 г.

Настоящата авиационна криза, върнала Беларус в полезрението на световното обществено внимание отново поражда спекулации за възможни „тежки“ санкции срещу режима на Лукашенко. Икономическите контакти на Беларус и Запада и без това са сведени до минимум (не случайно страната е наричана „европейската Северна Корея“), а миналогодишните санкции заради репресиите срещу опозицията не изглежда да оказват влияние. Феновете на беларуския диктатор не намират за нужно дори да поддържат тезата на властта в Минск, че самолетът е бил под заплаха от бомба, а просто го дават за пример като „защитник на народа“, като „защитата“ се осъществява чрез автомати.

Въпреки, че още не е на преклонна възраст, Лукашенко вероятно вече подготвя Беларус за времената след него. Синовете му от първия му брак са генерали в силовите структури, а най-малкият му син Николай (16 г.) може да се окаже прекият му наследникът. Младежът е навсякъде редом с баща си по официални събития и вече е медийна звезда, раздувана от държавната пропаганда. Ако се гледа примерът на севернокорейската соцдинастия, надеждите за либерализация с идване на по-младото поколение, не са основателни.

Виж още:Лукашенко: Готвиха ми покушение за 10 млн. долараПрезидентът на Беларус Александър Лукашенко заяви пред журналисти, че за убийството му са били отдел…Apr 25 2021skafeto.com


loading...