Луната

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Обект с тегло около четири тона се приближава към Луната и ще се сблъска с нея на 4 март. Учените смятат, че това е степен на китайска ракета, изстреляна през 2014 година. В Луната са се разбивали и спускаеми апарати, но предстоящото събитие е непланирано и неконтролируемо, пише actualno.com, цитирайки РИА Новости.

Загадъчният „астероид“

Всичко започнало на 14 март 2015 г. Астрономи от Аризонския университет, работещи по програмата Catalina Sky Survey, както обикновено, наблюдавали обекти, сближаващи се със Земята. Те открили астероид, който обозначили като WE0913A. По-късно станало ясно, че той се върти не около Слънцето, а около Земята – значи по-скоро това е някакъв фрагмент от оборудване.

Сред тези, които следили космическата одисея на загадъчния обект, бил Бил Грей, разработчик на софтуера Project Pluto за изчисляване на орбити на астероиди и комети. Тъй като WE0913A прелетял покрай Луната два дни след изстрелването на спътника Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) на НАСА, ученият решил, че това е втората степен на ракетата-носител, извела спътника в Космоса. Други астрономи се съгласили с изводите на Грей. Всичко съвпадало: фрагментът имал очакваната яркост, появил се в точното време и се движел по характерна хаотична орбита.

Ракетата Falcon 9 на компанията SpaceX, носеща спътника за наблюдение на космическото време, била изстреляна на 11 февруари 2015 година от Кейп Канаверал във Флорида. След приключване на мисията – изпращане на DSCOVR към точка на Лагранж L1, разположена между Слънцето и Земята – втората степен останала в Космоса. Грей предположил, че ракетата не е имала достатъчно гориво, за да се върне в земната атмосфера, и енергия, за да напусне гравитационната система Земя–Луна.

Продължавайки да наблюдава WE0913A, ученият забелязал, че на 5 януари 2022 година обектът преминал много близо до Луната и орбитата му леко се изменила. Изчисленията показали, че на 4 март при следващото прелитане той ще се вреже в обратната страна на земния спътник със скорост над 9000 км в час. Грей съобщил за откритието си на колеги, а когато те потвърдили неговото заключение – и на журналисти.

Грешка в изчисленията

Някои медии дори написали, че неуправляема ракета на Илон Мъск лети към Луната. Но сутринта на 12 февруари Грей получил съощение от Джон Джорджини от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА. Тази организация не се занимава с космическия боклук, но внимателно следи траекториите на множество активни апарати, включително DSCOVR. В писмото астрономът от НАСА изказвал съмнение, че част от ракетата Falcon 9 може да е прелетяла около Луната на 13 февруари 2015 година, два дни след старта: по данни на системите на JPL Horizons спътникът DSCOVR тогава бил в друга част на небето.

Грей бил в грешка: той решил, че ракетата на SpaceX е използвала прелитането до Луната, за да се ускори по пътя към точка L1. Но всъщност DSCOVR бил изпратен по директен маршрут. Астрономът проверил данните по всички мисии, изпратени малко преди март 2015 г. на висока орбита, преминаваща покрай Луната. И стигнал до извода, че WE0913A е третата степен на китайската ракета „Чанжен-3С“. Тя стартирала на 23 октомври 2014, за да достави на лунната повърхност автоматичната станция „Чанъе-5Т1“. Това бил пробен технически вариант на мисията „Чанъе-5“, която през 2020 година успешно събра лунни образци. В регистъра за проследявани обекти степента на ускорителя на „Чанжен-3С“ се смята за изгубена.

Студенти от Аризонския университет, изучаващи спектъра на WE0913A, потвърдили: да, това е част от китайската мисия „Чанъе-5Т1“, а не фрагмент от ракетата Falcon 9.

Сблъсъкът е неизбежен

Междувременно учените се съгласили, че траекторията на обекта WE0913A е изчислена правилно. А това означава, че сблъсъкът с Луната е неизбежен. Смята се, че това ще се случи на 4 март в 14:25 часа българско време в района на кратера Херцшпрунг – на недостъпната за наблюдения страна на Луната. По оценки на експерти след удара на повърхността ще остане кратер с диаметър около 19 метра. В НАСА вече заявили, че задължително ще го снимат от окололунна орбита с помощта на сондата Lunar Reconnaissance Orbiter.

Учените не очакват нищо ново: те неведнъж са проследявали какво се случва при падането на части от ракети или астероиди на Луната. Например горните степени на спускаемите мисии от програмата „Аполо“ специално били насочвани към лунната повърхност за зондиране на недрата на възникналите при удара сеизмични вълни. А през 2009 година в кратера Кабеус бил изпратен ускорителният блок „Центавър“, за да търси вода в облака от газ и прах, изхвърлен от дъното на кратера.

На мястото на очакваното падане на WE0913A няма признаци за вода, а сеизмометрите на „Аполо“ отдавна са изключени. Възможно е сеизмичните вълни от удара да бъдат уловени от китайския модул „Чанъе-4“, който сега се намира на обратната страна на Луната.

Какво се е случило с ракетата на SpaceX

Ракетите за многократно ползване са сложни технически устройства и са се появили сравнително скоро. По-рано в продължение на десетилетия за изпращане на космически мисии се използваха невъзвръщаеми апарати, чиито степени след доставяне на полезния товар оставаха в Космоса. В повечето случаи те постепенно напускат околоземна орбита и изгарят при навлизане в атмосферата на Земята.

Но понякога при изстрелване на далечни разстояния и голямо количество неизразходвано гориво горната степен може да излезе на самостоятелна хаотична орбита и да се загуби в Космоса. Обикновено след завършване на основния етап от мисията компаниите престават да следят траекториите на отработилите степени и те стават космически боклук. Очевидно така се е случило и с втората степен на ракетата Falcon 9, доставила DSCOVR до местоназначението.

Интересно е, че в SpaceX не отговорили нищо на въпроса, може ли WE0913A да е степен на нейната ракета. Това означава, че тя не е била следена след отделянето. Възможно е тя да е излязла на околослънчева орбита, както това се случило с ракетата-носител на мисията „Чанъе-2“. Или по-скоро е останала на висока околоземна орбита, където от 1960-1980 г. „висят“ няколко десетки ракетни фрагменти. Някои от тях вероятно вече са паднали на Луната или ще направят това в бъдеще.

Съдбата на космическия боклук

Със стартирането на няколко лунни мисии едновременно пространството около спътника на Земята става все по-оживено. И въпросът, къде ще падне всичко това, вече не е празен, особено в светлината на плановете за строителство на постоянни бази там.

Но засега, изглежда, сблъсъкът с Луната е най-безопасният и екологичен вариант за избавяне от отработилите степени в сравнение с изпращането им обратно на Земята. Независимо че повечето такива обекти изгарят в атмосферата, отделни фрагменти все пак долитат до земната повърхност и представляват определена опасност. Затова траекториите на ракетите обикновено се изчисляват така, че обектите да паднат в океана. Но дори при пълно изгаряне частици метални оксиди остават в горните слоеве на земната атмосфера.

Теоретично мисии в Дълбокия космос могат да бъдат планирани така, че етапите на ракетите-носители да влязат в разтеглена окололунна орбита и в крайна сметка да се сблъскат с Луната. В този случай ударните събития могат да се използват за изследване на дълбоката структура на земния спътник. Но за това е необходимо да се постави мрежа от сеизмични сензори на неговата повърхност.

Още от Любопитно