Лучано Павароти

Роден на 12 октомври 1935 година в Модена в семейство, чиято фамилия произлиза от павера – диалектна дума, означаваща събирач на слама.

Името му е избрано, с почит към сестрата на майка му, Лучия, починала малко преди той да се роди. Семейството на малкия Лучано живее скромно – баща му Фернандо е хлебар, а майка му Аделе е работничка в тютюнева фабрика. Работничките не могат да кърмят, защото тютюнът разваля кърмата. Затова майка му трябвало да реши – или да се откаже от работата, или да кърми сина си. Аделе остава на работа, а Лучано се сдобива с дойка. Кърмят го заедно с още едно бебе – Мирела Френи. По-късно тя ще се прочуе като знаменито сопрано, а млечните брат и сестра ще разлюлеят големите оперни сцени.

Жените се превръщат в най-голямото вдъхновение и опора в живота на бъдещия велик тенор. В своята биография Павароти споделя: „Аз съм първото момче, родено за десет години в тази къща. Това автоматично ме превръщаше в знаменитост. Всички се занимаваха с мен, изпълняваха всяко мое желание и ме оставяха да правя каквото си искам. Навярно съм толкова открит именно защото бях всеобщ любимец и непрекъснато получавах похвали.“

Малкият Лучано расте заобиколен от жени. Като се изключи баща му, който почти непрекъснато е на работа, в къщата има само жени: майка му, сестра му, двете лели, баба Джулия, майка на майка му, класическата тъща от този район, илюстрация за матриархат, вкусна храна и здрав разум. Тя се грижи за малкия Лучано, обожава го и е обожавана. В живота си след това, Лучано ще има две жени, четири дъщери, една внучка и безкрайно много обожателки и приятелки.

Първата му съпруга, Адуа, мъдра жена, го описва така: „През целия си живот голяма част от любовта и сигурността той получаваше от жените. Безусловно това е една от причините да обръща толкова голямо внимание на нашия пол. Разбира се, че Лучано харесва хубавите жени, но интересното е това, че обръща голямо внимание на всички. Достатъчно е да се появи някаква жена и поведението му изцяло се променя. Целият засиява. Цялото му внимание се прехвърля върху нея, няма никакво значение дали е млада или стара, слаба или дебела, хубава или грозна. Прегръща я и се умилква около нея като котка.“

За музиката и насладата от живота, споделено от Павароти

Всеки ден си напомням за всичко, което ми е било дадено… Когато пеете, вие никога не знаете, кога може да загубите гласа си и това ви кара да цените времето, през което все още пеете хубаво.

Като форма на изкуството операта е рядко и забележително творение. Според мен тя изразява човешката драма така, както не може да бъде изразена по никой друг начин, или поне не така красиво.

Аз съм много обикновен човек. Въпреки всичко, което ми се е случвало, аз се стараех да остана обикновен човек – такъв, какъвто започнах.

В операта, както при всяко изпълнителско изкуство, за да бъдете търсен и да налагате високи хонорари, трябва да бъдете несъмнено добър, но също и известен. А тези двете са съвсем различни неща.

Нищо от това, което ми се е случвало, не ме е карало да се чувствам мрачен или потиснат. Аз обичам живота си.

Мисля, че най-важната характеристика, която притежавам, е, че когато включите радиото и чуете, че някой пее, вие знаете, че това съм аз. Не бъркате гласа ми с никой друг.

Мисля, че живот в музиката е красиво изживян живот и аз именно на нея съм се посветил.

Чуйте, аз получих всичко от живота, наистина всичко. Ако сега загубя, с добрия Господ ще сме квит.

Незабравимият Лучано Павароти се възнесе, за да си оправи сметките с Господ на 6 септември 2007 година. Последната си глътка въздух вдиша там, откъдето започна всичко – в родния му град Модена.

loading...