Преди 16 години в центъра на столицата бе разрушена една от емблемите на социалистическия строй – мавзолеят на лидера на БКП Георги Димитров. Този акт отново раздели обществото на две, като по време на взривовете имаше дори агитка, която аплодираше и крещеше „Още, още!“. Други обаче бяха разгневени и атакуваха двигателя на разрушаването Евгений Бакърджиев, тогава вицепремиер в кабинета на Иван Костов. Аргументът им беше, че няма народ по света, който сам руши историята си, била тя добра или лоша. Първият взрив на сградата е детониран на 21 август 1999 година. Постройката се килва леко, но удържа. Следват още 3 експлозии, а окончателно последните отломки са разчистени на 27 август, т.е. разрушаването отнема 7 дни, а за построяването на мавзолея през 1949-а са били необходими само 6. Това е така, защото при строежа са били използвани най-модерните за времето си технологии, както и най-качествените материали. 9 години преди събарянето на мавзолея тленните останки на Георги Димитров са извадени от мавзолея и погребани в Централните софийски гробища.
Това става по решение на правителството на Андрей Луканов. Любопитно е да припомним, че план за взривяването на мавзолея на „вожда и учителя на българския народ“ е имало и през далечната 1956 година. Тогава група от 15 души, ръководена от антикомуниста Стоян Зарев-Тони решава да взриви сградата в разгара на манифестацията по случай 1 май, когато на трибуната е целият партиен и държавен елит. Атентаторите обаче се забавят при набавянето на необходимите им взривни устройства, конспиративният им план е разкрит и всички са арестувани от милицията.
