Майкъл Крайтън

Историята е напълно истинска и много забавна. Когато големият американски писател на бестселъри Майкъл Крайтън постъпва да следва в Харвард, преподавателите му там непрекъснато му поставяли слаби оценки по писане. Един ден той решил да „провери компетентността им“, и вместо да им предаде своята работа, им пробутал едно есе на Джордж Оруел. Няма да повярвате, но професорът оценил есето на Оруел с три плюс, пише Дир.бг.

Така Крайтън спрял да се съобразява с академичните критерии и продължил да си пише така, както си знае. В резултат става един от най-добрите в жанра научно-фантастичен трилър. Крайтън е удостоен с множество литературни и кинематографични премии, а критиците го наричат „бащата на технотрилъра“.

След като завършва Харвард с посредствен успех, Крайтън постъпва да учи антропология в Кембридж и за добър успех бил възнаграден с премия да замине на едногодишна експедиция в Европа и Северна Африка. След като се завръща обратно в Щатите, завършва и Харвардското медицинско училище – става доктор за свое знание – не взима лиценз за частна практика. На по-късен етап от живота си се интересува от екстрасензорика и дори участва в експерименти.

През 2000-та година на негово име е наречен нов вид анкилозавър „Bienosaurus crichtoni“, а през 2003-та – динозавърът броненосец „Crichtonsaurus bohlini“.
Придобил толкова много образования и житейски опит, Майкъл Крайтън пише на различни теми и издава романите си под различни псевдоними. Някои казват, че това е известно „продължение“ на случката с Оруел. Едва ли може да се подозира, че писателят е страдал от студентските си комплекси и заради това се е „криел“ зад чужди имена, защото самоличността му отдавна е „разкрита“, а романите му и до днес се продават като „топъл хляб“ и продължават да ги филмират с нови екранни версии.

Крайтън най-вероятно просто се е забавлявал с псевдонимите си. Повечето от тях са закачка с ръста му. Най-употребяваните са Джон Ленг, Джефри Хъдсън, Майкъл Дъглас и др. Последният псевдоним обединява в едно име съавторството му с по-малкия му брат. Впрочем, Крайтън стига дотам с „анонимността“ си, че веднъж дори използва за снимка на задната корица на своя книга снимка на брат си.

Романът му „A Case of Need“, издадена под псевдонима Джефри Хъдсън, получава премията „Едгар“ за най-добър детективски роман на годината.

Майкъл Крайтън е роден на 23-ти октомври 1942-ра година в Чикаго. Когато е едва на шест, семейството се премества в едно предградие на Ню Йорк. Малкият Майкъл бил любознателно дете, което започва да описва интересни случки от ежедневието и още на 14 публикува в „Ню Йорк Таймс“ свои пътни бележки.

Може да се каже, че това е началото на писателската му кариера.

Известността на този „потаен“ автор идва с издадения през 1969-а година роман „Щамът Андромеда“, който става безспорен бестселър и много скоро след издаването си е екранизиран.

Крайтън е многоспестърен талант. Освен автор на романи, той се занимава с публицистика, пише сценарии и дори е режисьор на няколко филма. Той е новатор във филмовото изкуство – един от първите, които използват цифрова техника за специални ефекти (филмът „Westworld“).

Крайтън живее на „бързи обороти“ във всяко едно отношение. Така, покрай огромната си по мащаб дейност, успява и да се ожени цели пет пъти и да се разведе четири. Последната му съруга е Шери Александър, която износва в шестия месец сина им Джон Майкъл Тод Крайтън, когато писателят умира. Момченцето се ражда след смъртта на баща си. Преди него Крайтън има дъщеря – Ан Тейлър, от актрисата Ан-Мари Мартин.

Майкъл Крайтън умира от рак в Лос Анджелис на 4-ти ноември 2008-а година.

Част от огромното му творчество са следните заглавия в оригинал: „Odds On“ (1966), „Scratch One“ (1967), „A Case of Need“ (1968), „The Venom Business“ (1969), „Zero Cool“ (1969) “ Drug of Choice“ (1970), „Grave Descend“ (1970),“Dealing“ (1971), „The Terminal Man“ (1972), „The Great Train Robbery“ (1973), „Eaters of the Dead“ (1976), „Sphere“ (1987), „Rising Sun“ (1991), „Disclosure“ (1994), „Twister“ (1996) Airframe (1996) Timeline (1998) State of Fear (2004) Next (2006) и др. Книгата му „Pirate Latitudes“ излиза посмъртно през 2009-а година. „Micro“ (2011) е довършена от Ричард Престън.

„Jurassic Park“ (1990) му донася световна слава. Това е научно-фантастичен трилър за динозаврите, пресъздадени чрез ДНК. Смела и атрактивна идея, която популяризирана и чрез екрана, владее вече няколко поколения деца и възрастни. „Изгубеният свят“ е продължение на историята за Джурасик парк. Включва търсенето на „Сайт Б“ – мястото, където са излюпени динозаврите за „Джурасик парк“. Интересът към динозаврите е толкова голям, че развива мощна и разнообразна индустрия, която владее света и до днес.

Книгите на Майкъл Крайтън се продават в цял свят в над 150 милиона копия. Много от тях са филмирани: „Щамът Андромеда“, „Джурасик парк“, „Изгубеният свят“, „Сфера“, „Фатален срок“, „Конго“, „Жертвата“, „Състояние на страх“ и др.

Като жанр творбите на Крайтън са комбинация между екшън и технотрилър. В тях научаваме за нови технологии, вкл. биотехнологии, новости в научния свят – главно в медицината, както и ролята на човека в този необятен лабиринт от знания. Всичко това писателят ни предлага по един изключително нетрадиционен и много забавен начин. Помните ли как математикът Иън Малкълм от „Джурасик парк“ представи чрез кривата на дракона или т.н. „дракон“ на Хартер-Хейтуей, една фигура? Крайтън умее да завладява съзнанието и да насочи читателското внимание към детайла, да направи читателя и зрителя свой „съучастник“ в любопитен експеримент.

Писателят има нестандартно мислене, което превръща всяка тема в приключение. Самият писател се описва като „враг на консенсуса“, защото в съгласието няма нищо полезно за изобретателя. Абсолютно е прав, ще се съгласят мнозина.

„Нека да е ясно: работата на науката няма нищо общо с консенсуса. Консенсусът е работа на политиците. Науката, напротив, изисква само един изследовател, който се случва да бъде прав, което означава, че той или тя имат резултати, които са проверими в реалния свят. В науката консенсусът е без значение. От значение са възпроизводимите резултати. Най-великите учени в историята са големи именно защото те скъсват с консенсуса. Не съществува такова нещо като консенсус в науката. Ако това е консенсус, това не е наука. Ако това е наука, не е консенсус“, казва Крайтън.

Любопитни и много актуални са и разсъжденията му за климата. Мнозина оспорват мнението му за т.нар. „глобално затопляне“, което развива в „Състояние на страх“ (State of Fear). Влиянието на Крайтън, обаче, е толкова голямо, че комисия на американската Камара намира за необходимо да обсъди публично романа му с предупреждението, хората да не вярват на всичко, казано в един научно-фантастичен роман.

В един дебат по темата Крайтън твърди, че не е задължително човекът да е причинил промените в климата и че това не е доказано, и че вместо медиите да се фокусират към този проблем, е по-добре да обърнат внимание към проблема с бедността. Стига се дотам, че по време на едно интервю писателят дръзко казва, че частните самолети трябва да бъдат забранени, щом като добавят повече въглероден диоксид в атмосферата, но това не е проблем на бедните, защото те нямат частни самолети.

Още от Любопитно


loading...