Годината е 1997. От седмия етаж на университетската библиотека в Грац – Австрия – излита едно тяло. Това е тялото на основателят и директор на Институт по фундаментална физика в града проф. Стефан Маринов – основател и главен редактор на научното списание Дойче Физик. Версията за самоубийство си остава спорна и до днес, тъй като със своите възгледи, базирани на експериментални и теоретични изследвания, проф. Маринов се оказва като „дисидент в областта на релативистката физика“, отричайки нейните постановки и конструирайки електростатичен генератор, произвеждащ електричество като че ли от нищото. По този начин той си спечелва не само отявлени противници в научните среди, но и скрити врагове в лицето на пряко заинтересовани нефтени, електрически и газови кампании, почувствали се заплашени от конкуренцията на неговите „алтернативни безплатни енергии“.
Животът на Стефан Маринов протича бурно: произхожда по майчина линия от рода Будевски – дал видни личности както в областта на изкуството, така и в науката; през 1966 г. отказва да сътрудничи на Държавна сигурност, за което му е забранено да се занимава с научна работа и е въдворен в лудница; бяга оттам но е арестуван и бит. Силно неудобен на тоталитарната власт, е екстрадиран в Белгия, и оттам – в продължение на 20 години – се мести последователно в САЩ, Италия, Франция и накрая – в Австрия, където завършва така трагично жизнения му път на 66 години! Постиженията му в областта на теоретичната и експериментална физика през тези двадесет години го поставят на едно от челните маста в света по известност – признат е дори от руските учени; но не и у нас! Името му все още остава непознато за 98% от българите – и то през 2016 година! Това едва ли се дължи на неговото дисидентско политическо минало; по-скоро е нежелан инстинктивно от българската енергийна мафия, стремяща се да запази господството си и плашейки се от всякакви имена, работили или работещи в областта на алтернативните енергийни източници.
Но бъдещето на човечеството е именно в такъв тип източници! Не случайно в Китай се разработва едромащабен вариант на конструираната от проф. Маринов машина за електричество, т.нар “тестатика”, чието евентуално промишлено внедряване би могло да промени коренно съотношението на световния енергиен пазар.