За Мачу Пикчу в Перу и за пирамидите в Египет се твърди, че са построени от жалки роби в денонощен труд. Под страх от непрестанни побоища и почти гладни те дълбали тежките каменни блокове, дялали ги до припадък, полирали ги с пясък, после ги подреждали един върху друг с примитивна подемна техника. Така съградили огромни постройки като пирамидите и здрави сгради на над 2000 метра височина. И всичко това, за да лежат в тях мумиите на господарите.
Тази картина все още се подържа от официалната наука. Независимо от признанията, че нито една мумия не е открита в пирамидите или че дори днес ще е трудно качването на няколкотонни каменни блокове на Мачу Пикчу. Всъщност, въпросителните за перуанското чудо на света са повече от известното за него. Съществуват само догадки и предположения за това кога точно е построен каменният град. Липсва яснота и по въпроса защо е издигнато селище на 2430 метра надморска височина. И ако днес говорим за Мачу Пикчу, то никак не се знае какво е било името на мястото при построяването му.
Неизвестно е какви точно са били жителте му, макар да се допуска, че той е бил зимна резиденция на Великия Инка, че е бил място на жреци и девственици, славещи Слънцето. И още по-голямата неизвестна – как точно е построен градът и къде са се изпарили жителите му. Защото повече изследователи стигат обикновено до една и съща задънена улица. А тя е свързана с това, че няма трупове на избити млади и стари, няма следи от насилие в монументалните сгради на Мачу Пикчу.
Всички тези въпроси без категоричен отговор стават повод за десетки и стотици художествени творби с всякакви фантазии и измислени от авторите им истории за съдбата на жителите на Мачу Пикчу. Най-невероятната сред тях е тази за груповото напускане на града и преселването на хората му в друго измерение. Фантастичният разказ разкрива образа на върховен жрец на земите на днешно Перу и на жрица, предводителка на девиците на култа към Слънцето. От разговора между двамата се разбира, че още преди инките в Южна Америка живели други племена, носители на знание от инзвенземни хора, дошли от съзвездието Плеяди. Затова и в центъра на Мачу Пикчу имало огромна златна статуя, която обаче изчезнала след откриването на каменния град от преподавателя в университета Йеил Хирам Бингъм през 1911 г.
Златото за инките и техните предшественици било символ на извънземните от Плеядите, които ги научили да живеят по-лесно и по-добре, дали им знания и умения да владеят природата и да й се прекланят. Именно боговете-покровители на жреците и девите от Мачу Пикчу им помогнали да напуснат върха всички заедно, изведнъж да отидат в друго измерение.
Това се случило в дните, когато испанците плячкосвали и убивали наред земите на Южна Америка. Пренасянето в друго измерение през 1532 г. станало в деня на есенното равноденствие и с помощта на златен диск. Именно боговете от Плеядите построили и подземната мрежа от проходи и тунели, която минавала през цяло Перу и под Андите.
