Счита се, че Йерихон е един от най-старите градове, който около осмото хилядолетие пр.н.е. се е формирал около поречието на река Йордан. Едва през четвъртото хилядолетие пр.Хр. постепенно се утвърждава и развива първата градска цивилизация – Месопотамската. Знанията за древните градове се извличат от материалите, запазени от живота на гражданите. Археолозите разкриват остатъци от крепостни стени, обществени сгради, улици, домове и покъщнина, инструменти за занаятчийска дейност, и религиозни обекти, пише money.bg.
Изследване на Нов български университет (НБУ) развива тезата защо древната Месопотамската социално-икономическа и културна система към момента е една от най-добре документираните. Това е вследствие от разчитането на клиновидното писмо върху хилядите намерени в района глинени (керамични) плочки. Най-широко представени сред клиновидните документи са финансовите.
Тези източници показват, че в стопанската дейност на градовете на Шумерия доминират Храмовият и Дворцовият комплекси. В тях са заети хиляди: свещеници и служители (чиновници, слуги), занаятчии, които работят в отраслови гилдии, земеделци и животновъди, ангажирани на работа в многобройните имоти на храмовете и дворците.
Предпоставки за урбанизацията
В научните кръгове към момента няма консенсус по въпроса кое е необходимото условие за възникването на градовете. Една от хипотезите се базира на предположението, че излишъкът на продукти при селскостопанското производство е основна предпоставка за уседналия градски живот на хората (т.нар. неолитна аграрна революция). Градовете отклоняват работна ръка от производството на храни и тяхното възникване изисква оставащите селскостопански работници да произвеждат достатъчно както за себе си, така и за градските жители. Данните сочат, че около 10 000 пр. Хр. се открива възможността за култивиране на ечемика и пшеницата, а две хиляди години по-късно започва и опитомяването на диви животни.
За осигуряване на частни и обществени блага за гражданите, от елита е изобретена и наложена система от социални отношения, която изисква градски пазар и търговия с близки и далечни региони (извънградски общности). При урбанизацията възникват, от една страна, икономии на транзакционни разходи, а, от друга, икономии от мащаба, свързани с осъществяването на търговските услуги (регистрация на транзакции, транспорт, договори). Специализацията и икономиите, от своя страна, генерират концентрация на работна сила. Връзката е не само права, но и обратна – осигуряването на пазар (търговия) способства за утвърждаване и развитие на първите градове, които се налагат като търговски центрове.
Защо именно Месопотамия е родината на най-ранната градска цивилизация?
Около началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. в района на междуречието на реките Тигър и Ефрат – Месопотамия, се развива система от самостоятелни градове (около петдесет). Независимо от голямото разнообразие във времето и пространството на тяхното възникване, могат да бъдат посочени някои общи характеристики.
Градът е бил:
– център за защита на населението от външни набези;
– церемониален комплекс на силно йерархично общество;
– сграден фонд – жилища главно за социалния елит, складове, дворци, храмове;
– център за управление и поддръжка на вътрешния ред;
– център за контрол върху развитието на селското стопанство и на „периферията“
Откритите археологически и писмени документи в района на Месопотамия показват, че една от причините за възникването на първите градове била осигуряване на общественото благо „защита“ – отбрана и сигурност на гражданите. Непрекъснатите набези на чужди племена създали нуждата от защита на живота и имуществото на свързаните племенни общности.
Безспорен факт е, че колективната защита е многократно по ефективна от индивидуалната. Относително малки групи от завоеватели, въоръжени съобразно историческия период, са били в състояние лесно да заграбят имуществото и като роби членовете на индивидуалния род или племе. Обединявайки в градска общност няколко племена, властимащите са били в състояние да отделят хора и материални ресурси за осигуряване защитата на града.
