Милен Пенев
С Катя Паскалева в шедьовъра на Методи Андонов “Козият рог”. Пенев играе красивия овчар, в когото се влюбва Мария

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

28 декември 1991 г. На пейка в Докторската градина в центъра на София лежи в безпомощно състояние мъж без документи. Полицията не може да го идентифицира, преди да бъде откаран в болница, където няколко дни е в кома. Без да дойде в съзнание, той издъхва на 1 януари 1992 г., пише 168 часа.

Впоследствие става ясно, че това е известният и неповторим актьор и режисьор Милен Пенев – изиграл овчаря, любим на Мария (Катя Паскалева) в “Козият рог” на Методи Андонов, както и Христо Ботев в “Свобода или смърт” на Никола Корабов, отговорен за ред вълнуващи сценични произведения. Някога той е обичана фигура в българския културен живот – бохем, радващ се на верни приятели, уважаван от колегите си, омагьосващ жените само с поглед, “надушил” се със самия Владимир Висоцки, който пял и свирил на незабравима веселба в дома му.

Пенев издъхва едва на 48 години, без да остави свои наследници. Кремиран е по настояване на неговия брат, а пепелта му е погребана в родния му град Варна.

Какво е станало с него? Всички са в шок, когато научават за края му. Тръгват всякакви спекулации. Намерен с нож в сърцето; пребит до смърт; имало страшно количество алкохол в кръвта му…

В Уикипедия и не само обстоятелствата около смъртта му и до ден днешен са описани като неизяснени.

Преди десет години мистерията се заплита допълнително, когато неговият паспорт (в идеално състояние) е намерен подхвърлен в градинка пред Пазарджишкия театър, където той работи повече от две десетилетия. Това провокира слухове, че неговият възможен убиец или убийци дълго са пазели документа, който така и не е бил открит у актьора. Защото кой би тръгнал за столицата без паспорт?!

20 години след като Пенев рухва на онази пейка в студената декемврийска нощ, 168 часа попита неговия приятел от детинство – известния актьор Стефан Мавродиев, какво е станало според него. Любимецът на няколко поколения ни даде категоричен отговор, донякъде разгневен от факта, че все още се носят небивали легенди за края на Милен, а истината е останала нечута.

“Просто е получил инсулт, много тежък. Със Стефан Данаилов, лека му пръст, решихме да разберем какво е станало, след като бяхме на поклонението му. Понеже изглеждаше странно, ние се усъмнихме – разказва Мавродиев. – И затова спряхме кремацията, направихме проверка и се разбра цялата работа. Стефан ходи в полицията, а аз с една група хора в “Пирогов”. Оказа се, че Милен е изглеждал така, защото са му отворили черепа в болницата.

Тежък инсулт и това е. Получил го е, когато е излязъл от един апартамент, който е в района, където е бил на гости на наша позната. Аз тогава не съм бил там. Получил го е на пейката. Там го е намерила полицията, която го е закарала в болницата.

И така Стефан направи проверка по линия на МВР тогава, а аз по линия на болницата. И всичко стана ясно. Нож в сърцето – това са пълни глупости”.

Няколко дни преди фаталния 28 декември Пенев всъщност бива уволнен от Пазарджишкия театър след конфликт с тогавашния директор.

“Не съм говорил с него, но естествено, че го е преживял тежко, как да го преживее – обяснява Мавродиев. – Аз го чаках да ми дойде на рожден ден на 29 декември. Но той така и не дойде, защото е получил инсулта предишния ден”.

Според колеги на Пенев от театъра той се е почувствал много унизен от факта, че остава без работа, като заповедта, че договорът му няма да бъде подновен, е залепена на таблото с програмата. Преди да тръгне за София в последните дни на годината, казал: “Излизам от театъра. Излизам от живота”.

По това време артистът вече има проблеми с алкохола. До 30-ата си година той е известен като абсолютен трезвеник, но трагична загуба го кара да търси утеха на дъното на чашата.

Смъртта на майка му, с която имат много силна връзка, го съкрушава. След всяка своя премиера Пенев се обажда именно на нея, за да разкаже всичко до най-малката подробност. Тя е на първия ред и се разтапя, когато синът поставя пиесата си за Ботев и неочаквано започва да рецитира “Майци си”.

След като издъхва, жената е погребана в двоен гроб, а актьорът запазва мястото до нея за себе си. Мнозина виждат в този негов акт зловеща прокоба.

В последните си години Пенев пие все по-често. Почерпен е и когато излиза от дома на своята приятелка, която живее до Докторската градина. Загадката с неговия паспорт остава.

Близки до артиста си спомнят, че някога той се заканвал: “Майката ще разкатая на тази смърт. Напук ще живея…”

Не обича да губи важните за него хора. Трудно му е да се примири и с края на своя учител – Методи Андонов, когото боготвори.

Пенев завършва ВИТИЗ през 1967 г. в неговия клас и на проф. Стефан Сърчаджиев. Състуденти му са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев и Марин Янев. Работил е в Пловдивския драматичен театър, Пазарджишкия драматичен театър, Сатиричния театър “Алеко Константинов” и Театър “София”. Спектаклите, които режисира Пенев, се превръщат в театрални събития.

Той е толкова легендарна личност, че историите за него понякога звучат невероятно. Казват, че моментално ставал близък с най-талантливите хора на времето си, защото били от една порода.

Веднъж представя у нас човек с името Хосе Кабалейро, който всъщност се оказва художникът Гарсия Лорка, тогава на 16 години. Той гледа Милен на сцената в “Кървава сватба” и остава без думи. Подарява му картина, нарисувана специално за него и подписана: “На моя приятел Милен Пенев”.

Всички падат в плен на чара му, а жените са готови на всичко за него.

Влюбена в Милен, известна английска актриса пристига в Пазарджик и предизвиква фурор в града. Пенев се държал така, сякаш това е съвсем нормално, и дори сметнал, че гостенката трябва да сподели изцяло битието му и да не очаква специално отношение. Да се храни в стола на съвета, да спи в скромната му гарсониера и да харесва всичките му приятели от околните села. Дамата си стегнала багажа след 15 дни, но не защото нямало да се приспособи, а защото осъзнала, че Милен нямало да се ожени за нея.

На сбогуване той я помолил да остави дрехите си, защото така или иначе има всичко в Англия, а в България има дефицит на стоки. Как да откаже? Дамата му оставила прелестния си гардероб и заминала, а след нея пазарджишките актриси се радвали на изисканите тоалети.

“Очарователен и красив човек, артист и режисьор. Той ми беше най-близкият приятел. Израснал съм с него. Били сме в един детски театрален колектив още като малки – казва Мавродиев. – Много сериозна фигура в българския театър. Започна на сцената в Пловдив, където бяхме заедно, мина през София, след което отиде в Пазарджик. Там започна да прави постановки. Някои много интересни и различни, излизащи от тогавашните щампи. Той не беше модернист. Беше сериозен човек и сериозно мислеше. Обичаше живописта и изкуството. Златю Бояджиев обичаше да го рисува.”

Още във втори курс през 1965 г. Пенев предлага да се постави като моноспектакъл на сцената във ВИТИЗ един разказ на Радичков – “Свирепо настроение”.

“Йордан Радичков беше в залата и когато свърши всичко, беше много хубаво, Методи му каза: “Йордане, видя ли, че от твоя текст се поставя театър – свидетелства Мавродиев. – Е, тогава се роди идеята за великата пиеса “Суматоха” на Радичков. Тя тръгна от Милен. Такъв беше – оригинален, специален. И смешен, сатирик. Имаше уникалност, като всеки човек.

Много обичаше кучета. Влачеше по разни мазета едно и го хранеше и го гледаше така, понеже нямаше квартира в един период.

Абе, много е дълга историята за човека и приятеля Милен Пенев. Не може да се разкаже току-така.”

Още от Любопитно