В центъра на България, в Подбалкана, недалеч от Казанлък, се е сгушило село, в което, твърди се, е погребана най-голямата тайна на Руската империя. След Февруарския преврат през 1917 г., последният руски цар – Николай II, е заставен да се оттегли от престола. Изпратен под домашен арест със съпругата, 4-те си дъщери и единствен син – най-малкото дете, наследникът на царската корона. Година по-късно, вместо дадени на съд, последните представители на династията Романови, са отведени в Екатеринбург, а там брутално разстреляни. Според историците – от местните уралски болшевики, пише агенция Блиц. Мистерията около най-малката царска дъщеря – Анастасия Романова, витае отдавна. Слуховете за спасилата се от екзекуцията руска принцеса, са пресъздадени във филм от 1956 г.
Историята разказват и от „Дисни” 40 години по-късо – в един от най-големите анимационни хитове. Бившият пловдивски следовател – Благой Емануилов, вярва в историята повече от всеки друг.
15 години от живота си посвещава на събиране на доказателства, но заради една българска следа. „1995 година се появи едно писмо във вестник „Днес“. Това писмо беше от някой си Петър Христов Петров от Каварна. Служебното задължение на следователя е да намери истината. У мен се е получило едно професионално изкривяване”, спомня си Благой Емануилов.
В писмото до вестника, въпросният Петър Петров разказва за последните дни на възрастен белогвардеец, разкрил пред него тайната на живота си. Малко преди екзекуцията, царска заповед му наредила да изведе от Русия престолонаследника и най-малката царска дъщеря.
Заминали за Одеса, но болшевики ги открили и стреляли по тях. Спасили се през Черно море в България, където ги скрил в казанлъшко село. Емануилов заминал за Каварна, намерил свидетеля и доказателства за съществуването на белогвардееца. Било тогава свързал историята с мистериозното руско присъствие от началото на миналия век в родното му село Габарево.
През лятото на 1922 година идват в Габарево 5-6 души, руснаци. Сред тях 21-годишна жена, представяща се за Елеонора Крюгер. Освен аристократичната й осанка, впечатление на местните прави белега на шията и приглушения й глас. Рускинята от Габарево говори няколко езика, свири на пиано, рисува, разбира от наука, изкуство и култура. Дава уроци на децата в селото.
Година след нея в селото пристига и 19-годишен руснак. Не се познават, но скоро г-жа Нора, както я наричат, го приютява на квартира в дома си. Грижи се за него. Докато 7 години по-късно, болнавият, необщителен Жорж умира. Със симптоми сходни с тези на хемофилията. Болестта, от която страдал княз Алексей. По думите на проф. Людмил Спасов са необходими още доказателства, за да бъде историята официално призната.
