Поредната Руско-Турска война завършва този път с бляскава победа на Русия на 3 март 1978 г. Това е време, когато голяма част от турското население се оттегля отвъд границите на освободените земи и ще бъде създадено васалното на султана Княжество България. При това положение изглежда наложително да се промени подчертано ориенталския вид на бързо разрастващата се София, която през 1979 г. ще бъде избрана за столица на княжеството. Самият имперски комисар в освободените земи, княз Александър Дондуков-Корсаков е възмутен – той счита за недопустимо да се вижда „Гора от минарета“!

Със задължението да „оправят нещата“ се заема назначения за градски кмет, офицер и участник във войната, дворянинът Александър Мосолов, който си избира за помощник влиятелния кореняк хаджи Мано Стоянов. Но разрушаването на мохамедански реликви би било много трудно при бъдещия български владетел, тъй като той ще е султански васал и Високата порта няма да допусне такова „варварство“! Трябва да се избърза, но как? И тук природата идва на помощ – над София се извива силна гръмотевична буря и градоначалникът измисля хитър план – той изпраща войници от пионерната рота да заредят с експлозиви минаретата на редица турски джамии. Последващите взривове съвпадат с трясъка на мълниите и не може да се разбере кое е „небесен гръм“ и кое е динамитна експлозия! На другия ден се оказва, че бурята е „катурнала“ 7 минарета и назначената комисия установява, че те са опасни за околните къщи! И са разрушени заедно с други стари, вече „опасни“ за населението джамии! По-нататък, „тандемът Мосолов – Стоянов“ продължават бързо и успешно да преобразяват града, за да му придадат „европейски вид“!

loading...