„Мъжете забеляват умните жени,
красивите пленяват погледа им,
но помнят само обаятелните!„
– София Лорен
През своя живот голямата актриса София Вилани Шиколоне, по-известна като София Лорен участва в над 80 филмови продукции, пише изданието Magnifisonz. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от десетки режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините й впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост.
Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия, a запазеното й амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.
София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 година. Баща й Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка й Ромилда Вилани и я напуска по време на бременноста. София прекарва детските си години със своята майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.
През 1949 година участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като й предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции. По време на конкурса за Мис Рим се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино. През този период започват и първите й стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии под името София Ладзаро. През 1951 година Лорен играе малка роля като робиня във филма на американския режисьор Мервин Лерой „Кво Вадис“.
През 1960 година Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм „Чочарка“, режисиран от Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм. Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.
През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. През 1964 година участва във филма „Упадъкът на Римската империя” заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Манисторическа продукция ѝ носи рекордния хонорар от един милион долара. Следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански”. За участието си в него Лорен за втори път е номиниранa за Оскар за най-добра женска роля, а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.
Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид” с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре”, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман, класиката „Арабеска” от 1966 година с Грегъри Пек, и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонгконг” с Марлон Брандо.
След раждането на първородния й син през 1968 година София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. В 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите, ръководени от Де Сика, е 14. В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“ партньор на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.
Следващата й роля е в британския трилър „Проходът Касандра“, продуциран от Карло Понти през 1976 година, в чийто филм участват големи звезди за онова време, сред които Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.
През 1977 година режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единайсет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.
В 1979 година Лорен написва автобиографичната книга „Живеейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980.
През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.
Повече от половин век София Лорен живее заедно с голямата си любов – италианският кинопродуцент Карло Понти. Двамата се запознават за първи път през 1950, когато тя е на 15, а той – на 37. Въпреки разликата в годините им, между тях пламва истинска обич и те се женят през 1957. Тъй като Понти има брак с първата си съпруга Джулиана, италианската държава не признава брачния съюз със София Лорен, понеже разводите са забранени по онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 година.
Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Някои от кинопродукциите са „Бокачо 70“, „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“ и други. Двамата живеят заедно до смъртта му през 2007 година.
Двойката има двама синове. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 година, а Едуардо Понти – на 6 януари 1973.
Публикуваме няколко от най-ярките й мисли, които ще ни накарат да се замислим над някои от важните неща във взаимоотношенията между жените и мъжете.
„Миловидната външност – тя не е всичко, но добавите ли чар, светът ще е в краката ви“.
„Жената, която е твърдо убедена в своята красота, в крайна сметка успява да убеди в нея и всички останали“.
„Любовта – тя е срамежливо полско цвете, не роза в градина. Вирее най-добре там, където се е появила“.
„Жената – това е образ, стил и стандарт на живот за мъжете“.
„Красотата си струва да се бориш за нея“.
„Мъжете забеляват умните жени, красивите пленяват погледа им, но помнят само обаятелните„.
„Погледнато от всички гледни точки, нищо не е красиво“.
„Ако едно момиче изглежда невероятно добре на младини, но е разсеяна и не доведе нищо до край, красотата скоро ще я напусне. Ако има скромен външен вид, но силен характер, очарованието й ще се увеличи през годините.“
„Смята се, че е необходимо да се скриват несъвършенствата по лицето. Но това ли са недостатъците? Понякога е по-добре да се наблегне да необичайните черти, вместо да ги криемт“.
„Ако успеете да съхраните в себе си душата на дете, тогава най-страхотните неща в живота ви тепърва ще ви предстоят“.
„Роклята, както бодливата тел, трябва да служи по предназначение, без да скрива напълно гледката.“
„Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и самия него“.
„Прическата не засяга само начина, по който ще прекарате деня си, ами и самия живот“.
„Нищо не прави една жена по-красива от убеждението, че тя е красива“.
„Кой би живял с мъж, който е перфектно красив, обаятелен и същински светец?“
„Мога да кажа „Не!“ на 12 езика. За жените това е достатъчно“.
„Никой човек не е в състояние да запълни живота ви като цяло, всичките ваши мисли и чувства, които не разбира. Но приятелството върши чудеса“.
„Простотата – това е същинската елегантност“.
„Трудно е да бъдеш неотразима, ако си мързелива“.
„Най-важната съставка в добрата семейна кухня е любовта. Любовта към онези, за които готвиш“.
„Майката винаги трябва да мисли два пъти – веднъж за себе си и веднъж за своето дете“.
„Облеклото – това е просто средство да се разкрие самоличността“.
„Фантазията на мъжете е най-страхотното оръжие на жените“.
„Характерът е най-важната част от красотата“.
„Изворът на младостта – това е вашият ум, вашият талант, творчеството, което внасяте в живота си и живота на любимите си хора. Когато се научите да черпите сили от този източник, вие наистина ще победите старостта“.
