старчески дом

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

През живота си човек прави грешки, за които рано или късно съжалява. Преди много години родих болно дете. Лекарите казаха, че никога няма да може да проходи и завинаги ще остане в инвалидна количка. По онова време моята работа беше по-добре платена, затова мъжът ми остана да се грижи за сина ни, а аз изкарвах прехраната.Лична драма: Любовницата на съпруга ми се оказа моята родна майкаПрактиката е показала, че младото семейство не трябва по никакъв повод да живее в дома на някой от р…May 15 2019skafeto.com

Всичките ни пари отиваха за лечение и през ум не ни минаваше мисълта, че можем да имаме второ дете. Отговорността да носиш подобна тежест на плещите си, се отрази на отношенията ни и в брака ни започна да се усеща студенина. Любовта и романтиката, която ни свързваше, останаха далеч в миналото. Изминаха години. Веднъж, докато бях в служебна командировка, се запознах с много привлекателен мъж на име Виктор.

Той беше с 10 години по-млад от мен, а аз толкова отчаяно исках да избягам от семейните проблеми, че го прелъстих. Така започна моята извънбрачна връзка. В продължение на месеци двамата се срещахме тайно от погледите на любопитните колеги.

„Никога не си у дома! Спомняш ли си, че днес е рожденият ден на сина ни?“ – един ден ме попита мъжът ми. „Спомням си! Но нямам свободна минута! Ти си стоиш у дома, а аз те храня.“ – нервно изкрещях в отговор. Няколко месеца по-късно Виктор ми предложи да замина с него за столицата. Бях объркана и не знаех какво да му кажа. Така копнеех да напусна този изпълнен с отчаяние и безнадеждност живот. И се реших.

Вярвах, че заслужавам нещо по-добро. Когато съобщих на мъжа си, че ги напускам, той се разплака. Сълзите му не ме трогнаха и раздразнена му обърнах гръб. Виктор наистина ми дари цялата любов, на която бе способен. Още щом се събрахме, любимият ми забрани да работя. Искаше да си почивам пълноценно. Връзката ни продължи 11 години. Благодарение на него разбрах какво е да бъдеш обичана и ценена жена.

Но за съжаление Виктор се разболя тежко… Половин година се борихме с болестта, но не можахме да спечелим битката. След смъртта му животът ми се преобърна с главата надолу. Въпреки че прекарахме много години заедно, ние така и не се оженихме.

Месец по-късно майка му, която ме мразеше от дъното на душата си, ме изхвърли от апартамента. Опитах се да си намеря работа, но неуспешно. Тъй като дълго време не бях практикувала, никой не искаше да ме наеме. Взех си багажа и се върнах в родния край. Настаних се в мизерна квартира, защото не можех да си позволя да плащам висок наем. Скоро след това събрах смелост и почуках на вратата на бившия си дом.

Отвори ми непозната жена, която ме попита кого търся. Зад нея видях млад мъж в инвалидна количка. Познах го веднага: беше детето, което изоставих преди години. „Прости ми, сине!“ – казах, задавена от сълзи. Младежът ме погледна и студено отговори: „Госпожо, не ви познавам. Вървете си, моля ви.“ Непознатата ме изгледа с отвращение и с трясък затвори вратата.

Часове наред плаках на стълбището. Надвечер бившият ми съпруг се прибра. Хвърлих се в краката му, умолявайки го за прошка. Той не отговори: просто леко ме отмести и влезе в апартамента. Сега работя като учителка. Понякога засичам сина си, бившия си съпруг и втората му жена, но никой не ми обръща внимание. За тях аз не съществувам. Дано някой ден ми простят злото, което им сторих.Лична драма: Като гледам сина си в очите, виждам човека, който ме изнасилиКатрин е самотна майка с две деца, когато става жертва на изнасилване. Познава нападателя от около д…May 20 2019skafeto.com