Надежда Захариева е известна не само като една от най-талантливите ни поетеси и съпруга на Дамян Дамянов, но и като автор на текстовете на някои от вечните песни на легенди в родната музика – Лили Иванова, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, група “Сигнал”, Бисер Киров, Стефка Берова, Райко Кирилов и Илия Луков. Надежда е била и зам. министър на културата. Тя е завършила Френска филология в София, а първата от 17-те й стихосбирки – “Непредвидени стихотворения”, излиза през 1979 г. През 2018-та година излиза и най-новата “88 осемстишия”. Надежда издава и своя автобиографична книга в две части – “Смет за сливи”, в която описва живота си с големия ни поет Дамян Дамянов. Двамата имат три деца, а с днешна дата Надежда се радва на три внучета, едното от които носи името на дядо си. Преди няколко години известната поетеса става носител на голямата награда “Христо Г. Данов” на Министерството на културата, за цялостен принос към националната ни книжовност и литература. Наджеда Захариева даде интервю пред Труд.
– Надежда, вие написахте текста за новата песен на Силвия Кацарова. Да очакваме ли скоро да се появят и други нови песни по ваши стихове, или стихосбирка?
– Написах текст за нова песен на Силвия. Тя написа музиката. Вярвам, че почитателите на Силвия ще харесат песента. Ще се появят ли нови песни по мои текстове, не знам. Не правя предварителни планове. Що се отнася до стиховете, те се раждат от само себе си. “Настигат” ме, където и да се намирам. Едно стихотворение се роди, докато шофирах. Бях решила да се сбогувам с това, което младите хора наричат “любов”. За мене е нещо повече. Беше около полунощ. Новолуние. И се роди ето това стихотворение:
И най-накрая те прежалих./Емоциите си надвих./
Със клечка разум ги подпалих/и с въглена написах стих:/
“Любов, уж, вечно жива, сбогом!/Отнех ти светлия престол./
На месечината двурога/обесих твоя ореол./
Недей оплаква своя жребий./Не ме разсмивай с късен плач./
Жестока съм. Но не към тебе!/На себе си съм аз палач.”/
През 2018 г. издадох стихосбирката си “88 осемстишия”. Новите осемстишия наброяват 168. Дали ще издам нова стихосбирка? В момента нямам отговор.
– Най-известната песен по ваш текст е “Може би” на група “Сигнал”. Тя е инспирирана от реална история – имате ли и други песни, провокирани от истински случки?
– За “Може би” съм разказвала много пъти. Тончо ми беше дал мелодията. Сигурна бях, че “може би” ще се повтаря много пъти, но защо, не знаех. Случайно срещнах човека, на когото бях обърнала гръб заради една лъжа. След кратък разговор тръгнахме в две посоки. В същия миг си запях наум: “Може би съвсем случайно мина…” Песента “Сълзата” е родена от мой сън. В съня си бях на гости при Лили. Изненада ме отсъствието на картина, която липсваше от стената на антрето, където я бях виждала много пъти. Лили ми каза, че ще поръча на нейно място да нарисуват сълза. Разказах съня си на Лили. И тя като мене се зачуди какво ли иска да каже този сън. След разговора аз написах стихотворението за сълзата – “Нарисувай ми, художнико, сълза…” На следващия Лили ми позвъни – мислела за моя сън и й хрумнало, че от него може да се роди нещо. Казах й, че “нещото” вече е родено. Занесох го. И се превърна в песен. Много мои стихове са родени по конкретен повод. Особено когато съм била обект на злонамерен “нездрав интерес”. Вместо да завеждам дела срещу оклеветителите си, им посвещавам стихотворения. “Лирическите герои” не знаят, че са ме “вдъхновили”. Ето едно, родени от този вид “вдъхновение”.
Благодаря ти, “приятелко” мила,/че ме ругаеш с толкова бяс./
Твоята злост ме изпълва със сила/в мен да остане доброто на власт./
За да превърнеш живота в корида,/нужни са двама. А никой в света/
толкова много не ме е обидил,/колкото мога аз да простя.
– Лили Иванова има и други песни по ваши стихове – по-различно ли се работи с нея и истина ли са легендите за нейната взискателност? Какъв човек е тя във вашите очи и как се общува с нея?
– Лили е работохолик, професионалист, перфекционист и много отговорен човек. Отношенията ни са прекрасни. Общуваме предимно по телефона. Говорим на различни теми. Включително – и на философски. Съгласни сме, че “Всяка сполука в работите предизвиква завист между човеците” (Еклисиаст). Че човек съди за другия по себе си. Че другият човек е представа и илюзия, а не – истина, както ни е изгодно да си въобразяваме, за да имаме алиби за нашата любов, а по-често – за нашата омраза. Даваме си сметка, представите и илюзиите в много случаи са плод на предубеждения и предразсъдъци. И Ницше е бил тема на наши разговори. Особено с мнението му, че всеки трябва да внимава кого да признае за свой враг. С избора си на враг си правим автопортрет. А някои искат да ни бъдат врагове, за да бъдат забелязани.
Недоразумения между Лили и Дамян и между Лили и мене никога не е имало. В началото пишех за нея предимно български текстове по чужди мелодии. Тя ме научи какво е прозодия -разминаване на музикалното ударение с ударението на думата. Общувахме след полунощ, когато тя се прибираше след концерт, а пък в къщи всички бяха заспали. Никой никого не предаде. В най-трудното за Дамян време, когато много “приятели” се отрекоха от него, тя дойде у дома и го помоли да й даде стихотворения, по които да направи песни. Дамян я попита дали не се страхува да пее песни по стихове на “комунист”. Отговорът на Лили беше: “Дамяне, не ме интересува кой какъв е! Интересува ме дали е поет!” Дамян й даде свитък стихове с думите, че не са подходящи за песни. Тя се засмя: “Ти ще ми кажеш, че не стават!” Прочете ги и избра “Спектакъл”, “Хазарт”, “Покруса” и най-публикуваното до днес във Фейсбук “Към себе си” – “Когато си на дъното на пъкъла…”
– Колко от стиховете на Дамян са посветени на вас и бихте ли цитирали откъс от някое от тях, или пък от ваш стих – посветен на него?
– Жените ми завиждат за стихотворението “НА ЖЕНА МИ”:
“О, земна Богородице,/която не Бог, а мойте три деца роди…”/
Заради негови думи с противоположно на “Богородица” значение, аз написах: “РАВНОСМЕТКА”:
“Не съм Богородица, но така се получи -/над криволиците на душата праволинейно живях/ с библейски представи за правда и грях,/ на които майка ми ме научи.”/
По-голямата част от любовната лирика на Дамян е посветена на други дами. Но това няма значение. Музите умират, хубавите стихотворения остават…
– Истина ли е, че като малък Дамян за малко е щял да се обеси и оцелявал ли е и друг път на косъм?
– С децата от махалата в Сливен са решили да правят театър – да представят обесването на Васил Левски. Дамян по своя воля е решил да бъде Левски! И ако кака Ганка – жената, която е помагала на майка му, не е видяла навреме какво се канят да направят малките артисти, поетът Дамян Дамянов нямаше да го има. Животът му често е висял на косъм, но нещата станаха неспасяеми, когато “изпуши” белия си дроб… Десет години живя между живота и смъртта. Последното му стихотворение – любовно, посветено на една от любимите му, носи дата 30 март 1999 г. На 4 април влезе в болница. Угасна на 6 юни.
– Според вас, защо на някои хора им е толкова трудно да повярват, че не сте се облагодетелствала от работата ви като зам.-министър на културата?
– Отговорът е скрит във формулата “АЗ = ТИ”. Който не вярва, че не съм се облагодетелствала, вероятно на мое място е щял да го направи. Трябва да го разочаровам – като зам.-министър на културата, който отговаря за читалищата, библиотеките и училищата по изкуство и култура, разполагах с 80 000 лв. за всички читалища и с 300 000 лева за всички дейности, свързани с библиотеките и с книгите. Т. е. – с мизерни суми. Не зная какъв трябва да е човек, за да си позволи да краде! С гордост казвам, че се справих със задачата си. Имах “нахалството” да тропам по вратите на МФ и да убеждавам хората, към които се обръщах, че трябва да осигурят повече средства за “простосмъртния” сектор на българската култура. Началникът на политическия кабинет на МК г-жа Малчева ми каза, че Стефан Данаилов се е колебаел дали да се съгласи да бъда зам.-министър: “Мислехме – каза тя, – че като си поетеса, ще се си клатиш краката, а ти излезе таран!” Таран бях, признавам си. За себе си не бих го направила. Печeлих си насмешката “Майка Тереза на българските читалища!” Питали са ме защо не съм направила нещо за себе си, когато съм била зам.-министър. Направих, отговарям, спя спокойно, гледам хората в очите. Все още, когато имам срещи с читатели в някое читалище, хората ме питат защо пак не стана техен зам.-министър. Разбирам този въпрос – чувстваха се обичани и уважавани от мене. Пак ги обичам и уважавам, но за нищо на света не бих се натоварвала с каквато и да е голяма отговорност.
– Притеснява ли ви растящата агресия и тежки катастрофи по родните пътища?
– За катастрофите по нашите пътища имат думата компетентните специалисти. И човешката психология, разбира се. Някои хора си въобразяват, че марката кола добавя по-висока принадена стойност към тяхната личност и си позволяват да карат по начин, по който всички да ги забележат. Уви, резултатите от тяхната всепозволеност са печални.
– Вие сте се познавала с Ванга. Коя е най-необикновената среща, която сте имала с нея и тя говорила ли ви е за бъдещето на България?
– Срещите с леля Ванга бяха винаги по желание на Дамян. Изглежда странно, но той не беше уверен в себе си и като поет. Преди всяка поява на негова книга искаше да знае дали ще има успех. Отговорът на леля Ванга беше “Да”. Не сме говорили за бъдещето на България. Всяка среща с нея беше необикновена. Никога не съм й задавала въпрос, свързан със самата мене, освен веднъж, когато Дамян проявяваше жестока ревност, след като беше скъсал връзката си с една дама. За да го спаси от угризенията на съвестта му, тя твърдяла, че и аз имам връзка с мъж… Гадост. Заплашила Дамян, че ще му направи живота черен. За неговия не знам. Моят стана черен. Затова споделих плахо с леля Ванга: “Лельо Ванге, Дамян нещо ми няма вяра…” Тя реагира сопнато: “Оти да ти нема вера?! Нито си уруспия, нито си копеларка!” Съжалявам за нелицеприятните думи, но тя винаги казваше нещата едно към едно. Всичко, което предричаше, се сбъдваше. Сбъдна се и пророчеството й: “Тежко ти и горко на тебе!” Но се справих с десетгодишното ходене по мъките.
– В какво намирате надежда, или лъч светлина в тази тъмнина и негативни новини, с които ни заливат?
– Всичко в този свят върви по двойки – грозното и красивото, лошото и доброто, тъмното и светлото. Човек трябва да вярва в себе си. Нас не ни убиват нещата от живота, а начинът по който ги интерпретираме. Всичко е въпрос на личен избор. Ако съм добър човек, не е защото съм добра по рождение, а защото това е моят съзнателен избор. Ако в първите години на брака ни с Дамян съм мислела, че съм направила голяма глупост, днес съм сигурна, че съм направила най-голямата неосъзнавана от мене мъдрост. Защото навреме разбрах, че аз нямам право да променям никого, освен самата себе си. И се промених.
Обичам си те, мой живот,/какъвто си, какъвто беше -/
непредвидимият ти плод/бе сладък и като горчеше./
Обичам те, че си ми дар,/с било и с небило!,/
в едничък неподражаем екземпляр -/съдбовно личен./
