Според ново изследване вкаменените останки на някои от най-старите предци на човечеството са много по-стари, отколкото учените първоначално са смятали, коментира Би Би Си.
Вкаменелостите, сред които е и една от древните пещерни жени г-жа Плес, са били погребани в продължение на хилядолетия в южноафрикански пещери, известни като „люлката на човечеството“. Съвременните методи за изследване сега показват, че групата на ранните хора е бродила по земята преди 3,4-3,7 милиона години. Тази нова хронология може да промени общоприетите представи за човешката еволюция.
Това означава, че сега има повече възможни начини, по които нашите предци са могли да се превърнат в ранни хора.
Години наред учените смятаха, че видът Australopithecus africanus, чиито фосили са открити в пещерите Стеркфонтейн край Йоханесбург, е на възраст под 2,6 млн. години.
Но нови методи за радиоактивно датиране показват, че г-жа Плес и другите открити около нея са всъщност с един милион години по-стари, отколкото се смяташе.
Изследователите са стигнали до променената възраст, като са изследвали седиментите около вкаменелостите за съдържание на рядък изотоп, създаден при излагането на скалите на космически лъчи – преди да попаднат в пещерата.
В резултат на това видът на г-жа Плес е съществувал на Земята по едно и също време с маймуната, известна като Люси, чиито останки на възраст 3,2 милиона години, принадлежащи на африканския Australopithecus afarensis, дълго време бяха смятани за вида, дал началото на първите ранни хора.
