Джоко Росич е един от любим българин, който въпреки че си отиде от този свят, ни остави огромно завещание, а именно своите незабравими и безценни мисли. Повечето реплики на този славен и мъдър българин бяха записвани като цитати на философ през целия му житейски път и цяла книга трябва, за да ви разкажем и споменем дори една малка част от тях. Но все пак, по-добре малко, отколкото нищо, нали?
Ето ги и най-запомнящите се мисли на великия Джоко Росич…
За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“.
Утрешният ден – нов и преживян, той ти носи следващото удоволствие.
На този свят няма сила, която може да спре майка, бранеща децата си, или момък, защитаващ любовта си.
Не сте ли забелязвали, че когато някъде се решава важен въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“?
Човек трябва да бъде отворен и готин и да приема добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.
Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал.
Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.
