Любопитно

Новогодишни приветствия на трима български президенти, от различни периоди, разделени от 37 години във времето (ВИДЕО)

Новогодишни приветствия на трима български президенти, от различни периоди, разделени от 37 години във времето (ВИДЕО)

Още в края на 70-те години на 20-я век тогавашният несменяем държавен ръководител на страната Т. Живков с схванал, че социалистическият лагер навлиза в период на задълбочаваща се икономическа и криза. Военните разходи на СССР стават непосилни, което обуславя изтеглянето на съветските войски от Афганистан. За отслабването на потенциала на Съветския съюз допринася неспособността на Л. Брежнев и неговото обкръжение да противодействат на надвисналата криза. Как реагира на тези събития и тенденции Т. Живков? В навечерието на 1980 г. вярва ли той, че кризата ще бъде преодоляна през настъпващата година? Сериозни са основанията да се съмняваме в такова вярване – в края на приветствената му реч се изтъква, че именно благодарение на „направляващата и укрепваща сила в лицето на БКП“ страната ще се справи с надвисналата криза. Къде е тук ролята на обикновените труженици?!

Следващото десетилетие затвърждават убеждението у хората, че прокламираното „развито социалистическо общество“ е едно „недоносче“, както признава Живков в речта си един ден преди да бъде свален от власт след 33-годишното му „царуване“. Твърде закъсняло звучат призивите му „Стоп на лозунгите!“, за деполитизиране на политическите отношения и установяване на т.нар. „митингова демокрация“. Началото на 90-те години бележат началото на т.нар. „преход към демокрация. Седемнадесет години след неговото начало вече са настъпили съществени промени: приета е нова конституция, въведена е многопартийна система, страната става член на НАТО и е приета в ЕС. На пръв поглед са налице условия за мощен икономически подем и бързо нарастване на благосъстоянието на населението. Но не би! Допуснати са кардинални грешки – започва разпродажба на безценица на държавните предприятия, което на практика унищожава индустрията на страната.

Това поражда и безпрецедентни корупционни практики и обособяването на прослойката от новобогаташите, които са безкрайно далеч от това да се вълнуват от съдбата на обикновените хора. Съдебната система се корумпира и идва времето на „мутрите“, които воюват помежду си за преразпределение на сивия сектор. Пенсионната система е в катастрофално състояние, здравеопазването се нуждае от спешни реформи…Изгубената вяра в десните партии водят до ляво насоченото правителство на социалиста Станишев /2005 – 2009 г./, което обаче не е в състояние да разреши дори частично възникналите многобройни проблеми. Това проличава като се анализира приветствената реч на „левия президент“ Г. Първанов, произнесена в навечерието на 2008 год. С какво се характеризира тогава външната политика на България? Като новоприет член на ЕС се започва професионализиране и превъоръжаване на българската армия абсолютно необходимо за участието на страната в умиротворителните мисии на НАТО. Важни са и завършването на преговорите за отдаване на концесия за строителството на АЕЦ Белене, одобряването на договора за изграждане на петропровода Варна-Александруполис и проекта за защитените територии в страната. Същевременно, правителството е принудено да затвори 3 и 4 блокове на АЕЦ Козлодуй, поето предпоставя бързо нарастване на цените на енергоносителите. Очертава се пълна неспособност на правителството да създаде предпоставки за така мечтаното осезаемо нарастване на доходите на населението, което страда в нарастваща степен от продължаващите произволия на организираната престъпност и нежеланието на правосъдната система да се справи с този проблем на фона на зле прикрити корупционни практики при липсата на ефикасен административен контрол.
Налице са вопиющи злоупотреби  в топлофикацията и енергоснабдяването. Годишната инфлация в края на 2007 година е погълнала символичното нарастване на пенсиите и бюджетните заплати и доходите на населението. На фона на тази картина новогодишната реч на президента Първанов има неоправдано приповдигнат оптимистичен привкус; изтъква се че отминаващата 2007 г. е била градивна, успешна и добра, и че „мнозина ще изпратят 2007 г. „с хубави спомени за сбъднати намерения и планове“, но и с надеждата за по-добро бъдеще. Е, признава президентът, „има и такива, които са били ощетени или огорчени от преживени през годината събития“, за които обаче остава „надеждата за по-добро бъдеще“.

В това заявление прозира следващото нерадостно признание, че „по-голямата част от населението в същност не живее добре“. Първанов признава и за съществуването на още един кардинален проблем – наличието на срив в ценностната система – добродетели като човечност, доброта и топлота във взаимоотношенията са силно ерозирали за сметка на оцеляването поединично и на всяка цена в условията на продължаващата икономическа криза. В края на речта си президентът призовава за единение, независимо от религията и етноса, което очевидно е породено от реалната опасност за нарастване на етническото напрежение между различните етноси в страната. При това положение е естествено „махалото“ отново да се отклони надясно и на власт идва първото правителство на Б. Борисов.

В средата на мандата си то получава подкрепа от по-голяма част от народните представители относно „цялостната му политика“, но не и поддръжка от техните  избиратели – резултат от серия корупционни скандали, свързани с подслушване, и преди всичко – от спонтанни масови протести против монополите на ЕРП-та. Това води до оставката на правителството на 20 февруари 2013 г. Петдесет дни преди това „десният президент“ Р. Плевнелиев търси начин да снижи напрежението преди произнасянето на новогодишното си слово. В него, той обобщава събитията през изминалата 2012 г. като изтъква, че трудностите са направили хората по-силни и по-сплотени. Призивът му е национално обединение за преодоляване със собствени сили последствията от кризата чрез ефективно използване на ресурсите на страната. При това, общите ценности на милиони българи изискват съвместните им усилия за постигане на достоен живот в една модерна, просперираща държава. Необходима е по-голяма активност всеки да отстоява човешкото си право на справедливост и солидарност. Плевнелиев признава, че гражданският контрол върху дейността на политиците е неефективен и завършва с мотото „демокрацията е свобода, но и отговорност“.

loading…

Copyright © 2016-2017 SKAFETO.COM Всички права запазени.

До горе
Препоръчано
Препоръчано
Токсиколози от цялата страна алармират, че рязко са зачестили случаите на отравяне с алкохол менте.…
error: Съдържанието е защитено!