Ако има песен, с която може да се асоциира безгрижното детство в родината ни през 70-те и 80-те години, това е „Оранжево небето“. Децата, родени и израснали в Народната република, все още знаят текста й и си спомнят с умиление за онези години. Години, в които всички бяха равни и децата все още играеха на криеница и стражари и апаши навън, в реалния свят, а не израстваха, гледайки екрана. Носталгията по това време завладява във все по-голяма степен множеството хора и това не се дължи само на приятните спомени. В днешно време ситуацията е на двата полюса – децата или тънат в бедност, или са прекалено обгрижвани. За съжаление, в днешното икономическо общество всичко зависи от финансовата възможност на родителите, за да има детето така нареченото щастливо детство. И все по-малко деца излизат навън, за да си общуват и играят с другите деца, напротив.
Днес, децата ни растат в Интернет, а игрите, които запълват свободното им време, много често са изпълнени с насилие и грозни сцени. Нека си спомним, макар и с тъга, за отминалите дни и дано да успеем да предадем на малките поне малка част от онези неща, които ни задържаха по цели дни навън, с приятелите ни.
