През III век пр. н. е., гръцкият математик Архимед (Archimedes) изказва много от принципите, които и до днес ръководят инженерната наука. Той създава високо напреднали и иновативни технологии за времето си, които са загубени в историята.

В древната литература има няколко известни истории, в които пише за гигантски лещи или огледала, които били използвани в битка. Най-интересната от тези истории е тази на гърците, използващи страховитото „Слънчево огледало“ или известно още като „Горящо огледало“. То е конструирано от Архимед през 212-215 г. пр. н. е., в Сиракуза (Syracuse), за да изпепели нахлуващия римски морски флот.

Твърди се, че той е насочил това гигантско слънчево огледало към корабите на римския флот и ги е запалил. На Архимед се приписва морската победа, въпреки, че в крайна сметка римляните побеждават гърците.

По думи на Полибий (Polybius):

„Римляните … имаха възможност да превземат града незабавно, ако един старец можеше да бъде отстранен. Но, докато той присъстваше, те не смееха дори да предприемат атака …“

Отбити с тежки загуби, римляните били принудени да се откажат от нападението си. Вместо това, те решили да започнат осеммесечна обсада и да обрекат града на глад.

През 212 г. пр. н. е., Марцел (Marcellus) успял да се възползва от гръцки фестивал в града, за да се промъкне покрай охраната и да превземе града отвътре. Но, въпреки това, Архимед забавя падането на Сиракуза с една година.

Какво представлява Горящото огледало на Архимед?

Научното му наследство е значително. Дори това, на неговото митично Горящо огледало, което спомага да се вдъхновят изследванията, довели до днешните радиотелескопи и сателитни телевизионни антени.

Самият Архимед почти не отчита тези свои изобретения, защото предпочита областта на математиката, за която според него „истината е вечна“.

Според известната история, разказана от Плутарх (Plutarchus), в момента на превземането на град Сиракуза, Архимед обмислял някаква математическа схема. Римски войник му наредил да се яви пред Марцел, но той отказал, заявявайки, че първо трябва да приключи със задачата си. Войникът се разгневил и убил Архимед с меча си.

Последните думи, приписвани на Архимед, са „Не ми разваляйте кръговете!“, изглежда са във връзка със споменатата схема, върху която работел. Тази фраза често се цитира в латинския си вариант „Noli turbare circulos meos“.

Според византийския историк от 12-ти век – Йоан Цеца (John Tzetzes), за който се предполага, че перифразира римския историк Дион Касий (Dio Cassius, 155–235 г. сл. н. е.), това е шестоъгълно огледало, вероятно от полиран бронз, заобиколено от по-малки квадратни огледала, а целият сбор е фиксиран към арматура.

Огледалата събират лъчите на слънцето и ги концентрират в лъч, подобен на лазер, който отдалеч подпалва римските галери, като ги превръща в пепел.
Днес, Горящо огледало на Архимед често се смята за мит, но ранните европейски учени са имали смесени чувства към тази история.

Какво представлява Горящото огледало на Архимед?

През 17 век, Декарт (Descartes) отхвърля историята като „фантазия“, но през 1747 г., Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон (George Louis LeClerc, Comte de Buffon), твърди, че е запалил борова дъска от 150 фута (45 метра), използвайки редица огледала.

През 1975 г., гръцкият учен д-р Йоанис Сакас (Dr Ioannis Sakkas) заявява, че е използвал 60 огледала, задържани от моряци, за да запали дървен кораб от 160 фута (48 метра). А през 2002 г., германски експеримент, използващ 500 души с огледала, е имал подобен успех.

През 2005 г., група студенти от Масачузетския технологичен институт провеждат експеримент, използвайки 30-сантиметрови квадратни огледални плочки, които са фокусирани върху дървен кораб на разстояние 30 м. Пламъкът изгаря малка част от кораба.

Съвсем наскоро, през 2010 г., Ловците на митове (MythBusters) проведоха експеримент, използвайки 500 огледала, насочени към дървен кораб, подобен на римските, като целта е на 120 м. Но, топлината не успява да достигне 300 ° C, което е необходимо за изгаряне, поради лошото време.

Стигат до заключението, че „огледалото“ е осъществимо оръжие, стига небето да е безоблачно и корабът да е в неподвижно състояние за около 10 минути.

Дори технологията да е осъществима, това не означава, че историята за Горящото огледало на Архимед е вярна, но и не бива да се отхвърля. С или без Горящо огледало, геният на Архимед е факт.


loading...