Спомняте ли си времената, когато всяко българско семейство ходеше на море лятото? Толкова модерният сега ол инклузив си го имаше и тогава. Само че в соц вариант. 14 дни спане и ядене на ведомствена станция, картата струваше само 40 лева, какво му плащаш? Обикновено повечето хора си припомнят с носталгия тези времена. Но пък винаги съществуват и различни мнения. Точно на такова се натъкнахме в Интернет, изпратено от туристка, възползвала се от социалистическия ол инклузив. „Мъжът ми се добра с много връзки до карта за станция на Министерството на леката промишленост в местността Трифон Зарезан, до Златни пясъци – започва разказа си тя. – Бяхме на върха на щастието, защото за първи път щяхме да заведем и двегодишната ни дъщеричка на море. Добрахме се с много мъки до станцията с тежките куфари – първо с влак, после с автобус. Настаниха ни в едноетажно бунгало. Всъщност бунгалата бяха залепени едно за друго и образуваха нещо като вътрешен двор. Вътре – страшна мизерия. Над вратата висеше радиоточка. Чаршафите – вехти, доста избелели. Крушките – изгорели. Ужас. Вратата не се затваряше, комарникът беше продупчен, одеялата – войнишки. Имаше собствена тоалетна, но вътре няколко плочки бяха строшени.“
След условията дамата описва и дневната програма в станцията: „Всичко протичаше по строг казармен ред. Ставане – в 7:30 сутринта. Няма: „Спи ми се още малко“. Оттам – бегом на плажа. Защото в 11:30 пак имаше тичане – но обратно към столовата. Първа група влизаше на обяд. Ние бяхме във втора група и ги чакахме по пейките пред трапезарията. Първа група излиза – втора, ние де, влиза. Масите – без покривки, напукани. Лъжиците и вилиците никога не стигаха, трябваше да чакаме да ги измият. Гозбите бяха като в завод. Чорбата – почти вода, второто – много сос за топене, късче мръвка, 2 съмнителни ябълки от градината отвън. Вечерята – точно в 18:30, понеже персоналът трябвало да си ходи. И най-често зелен фасул от буркан с паница кисело мляко. Това помня. И още две неща – след цялата натоварена дневна програма привечер другарките излизаха да предат и да клюкарят зад гърба на някоя, която не присъстваше в богоизбраната им компания. Мъжете им пък играеха табла по пейките, брадясали, боси и неугледни, пиещи бира в промишлено количество. И около тях тичащи деца, които много често отнасяха по шамар.“
