Подводните открития, независимо дали са отдавна изгубени градове, скрити артефакти или останки от потънали кораби, пленяват въображението ни като нищо друго. Чудесен пример за мистериите, които заобикалят подобни открития, е изгубеният град Павлопетри, който археолозите смятат за най-стария потънал град в света.
Павлопетри се намира в района на Пелопонес в южна Гърция, точно до южна Лакония, и се смята, че е на около 5000 години – датиращ отпреди времето на знаменитите герои на Омир. За първи път е идентифициран от геолога Фолкион Негрис през 1904 г., но е преоткрит през 1967 г. от Никълъс Флеминг от Института по океанография към Университета на Саутхемптън, който описва града от бронзовата епоха като потопен на около 3-4 метра под водата. След това, през 1968 г., Флеминг се завръща на мястото с група археолози от университета в Кеймбридж, за да изследват обширните останки в продължение на шест седмици.
Използвайки мрежова система и ръчни ленти, които се използват за начертаване на периметрите на зона, която трябва да бъде проучена, екипът изготви план на града, който според тях покрива площ от 300 метра на 150 метра с най-малко 15 отделни сгради, както и дворове, пет улици, две гробници и минимум 37 цистични гроба – малка каменна костница, използвана за съхранение на кости. Те също така установиха, че подводният град продължава на юг към самия остров Павлопетри, където са открити останки от стени и други археологически материали.
По време на изследването си екипът също така открива някои артефакти от морското дъно, които включват керамика, остриета, изработени от обсидиан и чер, и малка бронзова фигурка, за която смятат, че датира от около 2800-1180 г. пр.н.е. Сградите на потъналия град обаче се оказват предимно от микенския период, около 1650-1180 г. пр.н.е.
След това изминават почти 40 години, преди обектът в Павлопетри да получи каквото и да било последващо внимание. През 2009 г. съвместен екип от изследователи от Ефората на подводните антики на гръцкото Министерство на културата, Гръцкия център за морски изследвания и Университета в Нотингам започват петгодишен проект за подробно изследване на града. Екипът се опитва да получи повече представа за историята на Павлопетри чрез подробно цифрово подводно археологическо проучване и серия от подводни разкопки.
По време на проучването си изследователите откриват още 9000 квадратни метра (97 000 квадратни фута) нови сгради, включително голяма правоъгълна зала и структури, които облицоват скрита преди това улица. Те също така откриха облицовани с камъни гробове и наскоро открито погребение с питос – големи глинени съдове, използвани за запазване на тела преди погребение или кремация.
Намерена е и нова керамика, която потвърждава микенското датиране, както и доказателства, че градът е бил обитаван през бронзовата епоха от около 3000 г. пр. н. е. до 1100 г. пр. н. е. По това време градът би имал население от около 500 до 2000 души.
Събитията, които изпращат Павлопетри на морското дъно, все още не са известни, въпреки че някои спекулират, че може да е бил потопен от земетресение, настъпило около 1000 г. пр. н. е. или 375 г. сл. н. е.
Като се има предвид, че това е най-старият открит потънал град, който датира от времето, когато Платон е написал своя алегоричен разказ за изгубения континент Атлантида, някои бързат да предположат, че Павлопетри може да е бил вдъхновението на Платон за неговия измислен обект.
