Някои суеверия се срещат в цял свят като например това за черната котка на улицата или за петък 13-ти, но ако чужденец посети България, ще забележи някои странни действия, жестове и традиции, които изглеждат необясними в очите на другите. Представяме ви нашето ръководство за най-често срещаните български поверия, какво означават и откъде идват.
Монета на улицата не се подминава!
Българите вярваме, че ако видим монета на улицата, това си е на късмет и трябва задължително да я вземем. Не трябва да я подминаваме, тъй като поверието гласи, че ще страдаме от бедност или няма да привлечем пари в бъдеще. Това е едно от многото поверия, в което всеки българин вярва безрезервно.
Чукай на дърво да не те чуе Дявола!
Когато говорим за предстоящи планове, които с нетърпение очакваме, суеверието е да чукаме на дърво, за да не чуе Дявола. Всъщност никой от нас не мисли, че Дявола се крие наоколо, опитвайки се да подслушва плановете ни, но повечето го правят по чист навик, защото сме виждали родителите и бабите и дядовците си да го правят. Понякога хората ще чукат по главите си вместо на дърво, което идва от българската метафора „дървена глава“, която описва човек, който е упорит.
Бременна жена, ощипи ме!
Ако се разхождаме на улицата и видим бременна жена, трябва да ощипем ръката на човека, с когото сме. Това се казва, че носи късмет на ощипания човек.
Вдигни си чантата от пода!
Българските девойки често си напомнят, че не трябва да оставят дамските си чанти на пода или ще обеднеят. Както повечето други поверия, произходът и на това е все още неизвестен.
Плюй в пазвата!
Поверия и суеверия за Гергьовден
Това е може би най-особеното българско суеверие и това, което привлича най-голям брой стреснати погледи отстрани. Освен това е невероятно трудно да се обясни. Когато някой се е уплашил, но нищо лошо не се е случило, той може символично да плюе в пазвата си. Смята се, че този акт ги успокоява, но произходът на жеста изглежда е загубен във времето.
Червен конец против уроки
Връзваме си червени кончета на китките, за да се предпазим от „лошите очи“. Ако се загледаме в китките на хората около нас, ще забележим, че доста от тях имат червени нишки, вързани около тях, особено деца, бебета и бременни жени. Смята се, че червеният конец предпазва най-уязвимите хора от „лоши очи“, т.е. лошите мисли на завистливи хора. Важно условие е човекът, който връзва нишката, да обича безусловно носителя, така че това често е майката.
Много добре, не е на добре!
Когато обсъждаме миналото, настоящето и бъдещето на България, едно от най-разпространените обяснения защо не е толкова проспериращо, колкото може да бъде, че българите сме песимисти и вярваме, че твърде многото добро може да доведе до лоши неща. Това най-добре се подразбира в поговорката „Много добре, не е на добре!“, която се казва, когато в нечий живот се случват само хубави неща.
