Преди 36 години, на 20 и 21 декември 1985 г., в зала 1 на парк-хотел “Москва” в София се провежда делото срещу Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, обвинени като съучастници на Мехмед Али Агджа в покушението срещу папа Йоан Павел Втори.
През тези два дни българският съд изпълнявал съдебна поръчка №1 от 1985 г. на Римския наказателен съд. Разпитът бил поверен на председателя на Софийския окръжен съд Трендафил Данаилов и на следователя Йордан Орманков. От италианска страна присъствали председателят на Римския съд Северино Сантиапики, помощникът му Атолико, прокурорът Антонио Марини и двамата адвокати на Антонов Джузепе Консоло и Манфредо Роси.
Делото се отразявало от много италиански журналисти, дори и от кореспонденти на БТА в Рим, пише 168 часа.
По това време Сергей Антонов бил в ареста в Рим, а в съдебната зала присъствали само Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия. Според българските закони те трябвало да бъдат разпитвани само като свидетели, а не като обвиняеми. За тях Агджа твърдял, че са еднакви на ръст, но точно на 20 декември се оказало, че Василев е по-нисък от Айвазов.
Около 100 въпроса са зададени и на двамата, а по непринудените им реакции ясно личало възмущението им, че са обвинени несправедливо. Подполковник Василев бил точен и бърз в отговорите си, по-обстоятелствен и с чувство за хумор, докато Тодор Айвазов като човек на финансите, бил по-пестелив в изразите си, но също толкова добре аргументиран.
Двамата трябвало да си спомнят до последната подробност какво са правили на 10, 11, 12 и 13 май 1981 г. (на 13 май е извършен атентатът срещу папата.) Благодарение на техни бележници и спомени на приятели алибито им било блестящо.
Председателят на обвинението обаче искал да знае как сред 50 снимки на българи Мехмед Али Агджа е посочил тези на Антонов, Василев и Айвазов.
Една от най-трудните задачи по време на делото била тази на преводача Асен Марчевски, който трябвало да предава дословно казаното от свидетелите на съдия Сантиапики.
Заедно с него в залата присъствали и представители на Интерпол, на които видимо им било скучно. Единият от тях си рисувал фигурки в бележника.
През тези няколко дни най-често срещаното заглавие в европейския и американския печат било “Българската следа се разпада”. А някои започнали да поставят под съмнение написаното от американската журналистка Клеър Стърлинг, от която се ражда българската връзка в атентата. Тя присъствала на всички процеси в Рим, но реномето й постепенно намалявало.
След тези тежки съдебни битки в София и Рим в продължение на около година тримата обвинени – Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, са оправдани от италианския съд поради липса на доказателства, а Агджа е осъден на доживотен затвор.
Антонов прекарва 4 години в ареста.
Завръща се в България на 1 април 1986 г., но здравето му е съсипано. Според някои български медицински специалисти от онова време той не само е бил подложен на психически тормоз при разпитите в затвора, но са му били давани и психотропни вещества.
На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. “Сердика” в София от дъщеря си Ани. По тялото му нямало следи от насилие. Смъртта е настъпила няколко дни по-рано.
Желю Василев умира в мистериозна катастрофа няколко години след делото, а Тодор Айвазов издъхва през 2015 г.
