заглавия

„Не съдете за книгата по корицата й”, казват мъдрите хора. Каквото и да си говорим обаче, заглавието и корицата на една литературна творба са първото нещо, грабващо нашето внимание, защото се явяват един вид обещание за съдържанието вътре. Историята познава заглавия на книги, които до такава степен са влезли в колективното съзнание на обществото, че са заживели собствен живот като фразеологизми.

Изрази като „Параграф 22”, „Моби Дик” и „Война и мир” се използват дори от хора, които не са чели самите книги.

Ето и историите зад десет от най-известните заглавия в световната литература:

Лиман Франк Баум: „Вълшебникът от Оз” („The Wonderful Wizard of Oz”) 1900г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавияДатата е 7 май 1898. Писателят е събрал около себе си група деца, на които разказва приказка за приключенията на един страхлив лъв, едно плашило и един тенекиен дървар в далечна вълшебна страна.

Едно от децата пита за името на тази страна, а Баум не може да измисли никакъв отговор. Внезапно, погледът на писателя се спира на един библиотечен рафт, на който са подредени книги със заглавия от „O” до „Z”.

Табелката „O-Z” така вдъхновява писателя, че той издава цяла поредица от романи за вълшебната земя на Оз, сред които, разбира се, „Вълшебникът от Оз”, „Озма от Оз”, „Страната на Оз” и др.

Интересното е, че тази история излиза наяве цели три години след публикуването на „Вълшебникът от Оз”, а други две от произведенията на писателя, издадени около този период, носят имената „The Magical Monarch of Mo” и „Queen Zixi of Ix”. Тук повторното участие на библиотечни рафтове, обозначени с „M–O” или „I–X”, изглежда малко вероятно, а да не забравяме, че Баум се славел с богата фантазия, която често използвал не само в книгитe, но и в личния си живот.
Четенето не е демоде, словото е безкрайно богатство! Вижте защо.Четенето не е демоде! Въпреки че в днешно време много малък процент от хората чете за удоволствие, т…Oct 10 2019skafeto.com

Джоузеф Хелър: „Параграф 22” („Catch-22”) 1961г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавия

Прословутият „Параграф 22”, навлязъл в ежедневната реч като синоним на житейски парадокс, е можел да бъде „Параграф 18”. Това е работното заглавие на романа на Джоузеф Хелър, останало непроменено през целия период по написването на творбата.

Точно преди издаването на „Параграф 18” обаче, на пазара излиза романът „Mila 18” от Леон Урис. Издателите на Хелър от „Simon and Schuster” решават, че две книги с „18” в заглавието биха били твърде много и настояват за незабавна промяна.

Хелер споделя в интервю: „Винаги съм мислел, че 18 е единственото подходящо число”. Така започва дълъг период на нумерологична агония, като числата 11 и 14 са последователно обмислени и отхвърлени. Робърт Готлеб от „Simon and Schuster” предлага като вариант числото 22. Най-сетне Хелер е доволен: 22 добре отразява тенденцията за „удвояване”, присъща на романа.

Джеймс М. Бари: „Питър Пан” („Peter Pan”) 1911г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавия

Това е едно от онези заглавия, чиято история е добре известна – литературният герой Питър Пан е кръстен на Питър Лъулин Дейвис, един от петимата синове на приятелско семейство на автора. Фамилията „Пан” идва от името на древногръцкия бог Пан.

Това, което остава скрито за повечето читатели, е че самият Питър Лъулин Дейвис е кръстен на литературен герой – Питър Ибетсън от едноименния роман от 1981 г. на Джордж дю Морие (дядото на Питър). Съдбата на момчето, кръстено на литературен герой и вдъхновило друг такъв, е трагична – родителите му един след друг умират от рак, един от братята му е убит по време на Първата световна война, а друг се удавя.

Питър създава семейство, но се оказва, че съпругата и трите му деца са наследили генетичното разстройство Хорея на Хънтингтън. Вероятно това е сред причините за самоубийството на Питър –  63-годишният мъж се хвърля пред преминаващ влак в Лондон през 1960 г. Пресата нарича случая „смъртоносният скок на Питър Пан”.

Любопитни факти за книгите, за които не сте и подозиралиНяма нищо по-хубаво от усамотението с хубава книга в едната ръка и чаша ароматно кафе в другата. Тов…Aug 14 2019skafeto.com

Данте Алигиери: „Божествена комедия” („Divina Commedia”) oк. 1308-1321, изд. 1555г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавияСредновековният италиански поет и писател Данте Алигиери всъщност нарича най-известното си произведение просто „Комедия”. По времето на Данте думата „комедия” се използва за произведения, в които щастливият край е неизбежен и е постигнат с помощта на Провидението.

Нещо повече, всички сериозни творби биват писани на латински език, а останалите се считат за незначителни и написани единствено за забавление. Данте пише своята творба на италиански език, използвайки тоскански диалект.

„Комедия” има най-щастливият възможен край, а сюжета й проследява пътуването от Ада до Рая, – де факто е парадигма на определението за комедия в онези времена. След смъртта на Данте през 1321 г., „Комедия” добива голяма популярност и в последствие се счита за крайъгълен камък на италианския език. Данте става известен като „божествения поет”. Някъде през шестнадесети век това определение се прехвърля върху неговата творба, и така първото печатно издание на „Божествена комедия” е публикувано във Венеция през 1555г.

Антъни Бърджес: „Портокал с часовников механизъм” („A Clockwork Orange”) 1962г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавияКъде се е чуло и видяло портокал да има механизъм?”, пита в романа антигероят Алекс.

„Портокал с часовников механизъм“ е едно от онези абсурдно звучащи заглавия, които обаче привличат със своята загадъчност и абсурдност.

Според твърденията на самия Антъни Бърджес, заглавието на най-известния му роман произлиза от лондонския диалект кокни, където изразът „портокал с часовников механизъм” се използвал, за да опише всичко чудато или налудничаво.

Фразата е особено популярна по време на Втората световна война и то не само в Лондон. Бърджес я използва като метафора за създание, способно да дарява „сладост”, но в последствие е лишено от свободната си воля, както се случва с престъпника Алекс.

Бърджес споделя още, че е бил вдъхновен и от престоя си в Малайзия, където думата за човешко същество е „orang”, звучаща близко до английската дума за „портокал” – „orange”.

Лев Толстой: „Война и мир” („Война и миръ”) 1865 -1869г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавия

„Война и мир“ е едно от най-популярните заглавия в не само в руската, а и в световната класика. Знаете ли обаче, че първоначалния замисъл за заглавието е бил съвсем различен?

Откъси от епохалния труд на Лев Николаевич Толстой са публикувани за първи път в „Русский вестник” през 1865 г. под названието „Годината 1805”. Две години по-късно предстои издаване на цялостната творба и Толстой се нуждае от заглавие.

Писателят се спира на „Всичко е добре, когато свърши добре”, но буквално дни преди публикуването на романа променя заглавието на „Война и мир”. Този избор е предопределен от посещението на 32-годишния Толстой при анархиста в изгнание Пиер-Жозеф Прудон шест години по-рано.

Прудон показва на Толстой копие от наскоро завършения си трактат на тема международен военен конфликт – „Война и мир”. Толстой е изключително впечатлен от трактата и развитата в него философия на анархизма. Вероятно Толстой целенасочено оказва почит на Прудон, заимствайки заглавието „Война и мир” за един от трудовете на живота си.

Херман Мелвил: „Моби Дик” („Moby Dick”) 1851г.

Автори разказват каква е историята на техни популярни заглавия

Прословутият бял кит на Херман Малвил наистина е съществувал. През 19-ти век моряците имали навика да дават имена на конкретни особено опасни или неуловими китове.

Сред тях били „Тиморския Джак” и „Новозеландския Том”. Един от най-известните китове бил „Моча Дик” („Mocha Dick”), носещ името на чилийския остров Моча. Твърдяло се, че Моча Дик е станал причина за смъртта на над 30 човека, потопил е 5 кораба и е бил намушкван с харпун поне 19 пъти, което вероятно е било и причина за лошия му нрав.

Основен източник на информация за американския писател Хенри Мелвил е статия в списаниято „Knickerbocker” от 1839 г., носеща заглавието „Моча Дик, или белият кит на Тихия океан”. От същата статия Мелвил взима името на кораба „Пингвин” и го променя на „Пекод”. Някъде по това време писателят създава разказ на име „Историята на Тоби” и го посвещава на свой приятел-мореплавател: възможно е „Тоби” да е повлиял за промяната от „Моча Дик” на „Моби Дик”.

Съвременни български автори достойни наследници на Вазовото поколениеКласическата българска литература започва от Вазовото поколение и се изучава от малки и големи в учи…Jul 1 2019skafeto.com

loading...