Всяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни и приятни за четене. Те често са с малък обем, а сентенцията е достатъчно ясно обособена. Друга особеност е, че всеки от нас трябва да я прочете и сам за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите обикновено ни показват някои детайли, които сме пропуснали, но са ключови. Затова и днес ви представяме една притча за близостта между сърцата.
Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ. Съдържа нравствено поучение (премъдрост). По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики. Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля.
Няма двойка, която да не си повишава тон. Караниците съпътстват всяка една любовна история, но трябва да слагаме граници, които никога да не прекрачваме, пишат от iwoman.bg. В противен случай рискуваме да загубим това, което пазим в сърцето си.
Веднъж Учителят попитал своите ученици:
– Защо, когато хората се карат, повишават тон?
– Може би, защото стават неспокойни – предположил един от учениците.
– Да, но защо крещят след като са един до друг или един срещу друг?
Ученици започнали да предлагат различни отговори, но Учителят не приемал нито един от тях. Накрая обяснил:
– Когато хората са недоволни един от друг и се карат, сърцата им се отдалечават. Разстоянието е толкова голямо, че за да се чуят, трябва да викат. И колкото по-сърдити са, толкова по-силно викат. А колкото повече се разбират и се обичат, толкова по-тихо започват да говорят.
