Културната революция в Китай се случва между 1966г. и 1976г. През този период младите хора в страната се надигат в опит да очистят нацията от „Четиримата стари“: старите обичаи, старата култура, старите навици и старите идеи.
Мао разпалва Културната революция
През август 1966 г. Мао Дзъдун призовава за започване на „културна революция“ по време на пленума на Комунистическия централен комитет. Споделя идеята си за създаване на корпус от „Червена гвардия„, който да наказва партийните служители и всякакви други лица, които проявяват буржоазни тенденции.
Мотивите на Мао за призоваването на т.нар. „Велика пролетарска културна революция“ най-вероятно са ясни: има нужда да изчисти политическите си противници в редиците на партията след трагичния провал на политиките му на „Големия скок напред“.
Мао знае, че неговите партийни колеги планират да го маргинализират, затова директно апелира към своите привърженици сред народа да се присъединят към него в новата кампания. Той също така смята, че комунистическата революция трябва да бъде непрекъснат процес, за да се отклони изцяло от капиталистическите идеи.
На призива на Мао в началото се отзовават учениците, някои от които са още в начално училище. Те успяват да се организират в първите групи на Червената гвардия. Към тях се присъединяват по-късно работници и войници.
Червената гвардия
Първите цели на Червената гвардия включват будистки храмове, църкви и джамии, които са съборени до основи. Свещените текстове, както и конфуцианските писания, са изгорени, заедно с други религиозни статуи и произведения на изкуството. Всеки обект, свързан с предреволюционното минало на Китай, може да бъде унищожен.
В своя мисия Червената гвардия започва преследване на хора, които също се смятат за „контрареволюционни“ или „буржоазни“. Гвардейците редовно провеждат публични събития, на които сипят обиди и обществено унижение върху хората, които са обвинени в капиталистически мисли и наклонности. Обикновено жертвите са учители, монаси и други образовани лица. Тези събития включват най-вече физическо насилие.
Много от обвинените умират по време на изтезание или са затваряни по-късно в лагери за превъзпитание в продължение на години до тяхната смърт. Според „Последната революция на Мао“ от Родерик Макфарквар и Майкъл Шьонхалс, почти 1800 души са били убити само в Пекин през август и септември 1966 година.
Революцията излиза извън контрол
До февруари 1967г. в Китай вече цари хаос. Преследванията достигат до ниво „генерали“, които се осмеляват да се изказват негативно за Културната революция, а Червените гвардейци често се обръщат един срещу друг и се бият по улиците. Съпругата на Мао, Дзян Цин, насърчава Червената гвардия да нападне Народната освободителна армия (НОА) и дори да ги замени изцяло, ако е необходимо.
До декември 1968г. дори Мао осъзнава, че Културната революция излиза извън контрол. Китайската икономика, вече силно отслабена след „Големия скок напред“, се разпада с неочаквано темпо. Индустриалното производство пада с 12% само за две години.
В отговор Мао отправя призив за „Отправяне към селските райони“, в което млади кадри от града бяха изпратени да живеят във ферми и да се учат от селяните. Въпреки че представя тази идея като инструмент за изравняване на обществото, всъщност Мао се стреми да разпръсне Червената гвардия из цялата страна, така че те да не могат да създават толкова много проблеми.
Политически отражения
Успоредно с хаоса в страната и насилието по улиците, през последните 7-8 години от Културната революция всичко се върти главно около борбата за власт в горните ешелони на Китайската комунистическа партия. До 1971г. Мао и неговият втори командир Лин Бяо си разменят опити за покушения един срещу друг.
На 13 септември 1971г. Лин и семейството му правят опит да избягат със самолет до Съветския съюз, но самолетът им се разбива. Официалната версия е недостатъчно гориво или повреда в двигателя. Въпреки всичко има спекулации, че самолетът е свален от китайски или от съветски представители.
През периода на Културната революция Мао бързо остарява и здравето му се влошава. Един от основните фигури в политиката става съпругата му Дзян Цин. Тя, заедно с трима приближени, наречени „Бандата на четиримата“, контролират повечето китайски медии и се изправят срещу умереното крило на ККП в лицето на Дън Сяопинг (вече реабилитиран след престой в лагер за превъзпитание) и Джоу Енлай.
Въпреки че политиците все още са ентусиазирани от политическата борба по между си, народът вече губи интереса си към кампанията.
Народна скръб
Джоу Енлай умира през януари 1976г., а народната скръб към смъртта му се превръща в демонстрации срещу „Бандата на четиримата“ и дори срещу самия Мао. През април над 2 милиона души пълнят площад Тянанмън за погребалната служба на Джоу Енлай. Гражданите публично осъждат Мао и съпругата му Дзян Цин.
През месец юли същата година се случва Таншанското земетресение, при което загиват стотици хиляди души. Резултатът от земетресението отново акцентира върху обвиненията, че липсва лидерство в ККП, което допълнително ерозира обществената подкрепа към управляващите.
Дзян Цин дори се появява по радиото, за да призове народа да не позволява земетресението да ги разсее от критиката към Дън Сяопин.
Мао Дзъдун умира на 9 септември 1976 г. За негов наследник е избран Хуа Гъофън, който след встъпването си в длъжност, арестува „Бандата на четиримата“. Това сигнализира за края на Културната революция.
Последици от Културната революция
През цялото десетилетие на Културната революция училищата в Китай не функционират, оставяйки цяло поколение без формално образование. Всички образовани хора са мишени за превъзпитание. Онези, които не са убити, са разпръснати из провинцията, като се трудят във ферми или работят в трудови лагери.
Всички видове антики и артефакти са взети от музеите и частните домове и са унищожени като символи на „старото мислене“. Безценни исторически и религиозни текстове също са изгорени до пепел.
Точният брой на убитите по време на Културната революция не е известен, но вероятно са милиони. Много интелектуалци, подложени на публично унижение, също се самоубиват след това. Членовете на етнически и религиозни малцинства, включително тибетски будисти, монголци и манджури, също стават жертви на кампанията.
Ужасни грешки и жестоко насилие бележат историята на комунистически Китай. Културната революция е сред най-лошите от тези инциденти не само заради ужасяващите човешки страдания, но и защото толкова много останки от уникалната и древна култура на тази страна са унищожени умишлено и никога няма да бъдат възстановени и видяни.
