тенденции при децата
Pexels

 Джонас Харисън е американски учител с дългогодишен опит. Той наблюдава най-различни тенденции при децата в класните стаи, като едно от най-често срещаните явления, което се смята и за сериозен проблем, е тяхното нежелание за учене. Учениците са постоянно отегчени от процеса, който се случва по време на учебния час, а учителите с по-малко опит не успяват да съумеят да задържат приковано вниманието им повече от няколко минути. Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?

Американският учител отговаря на въпроса защо днешните деца са емоционално неспособни да учат. Има множество фактори от ежедневието, които насочат умовете на децата в грешната насока. И тук стигаме до разковничето – за всичко са виновни родителите, които не отделят достатъчно време, внимание и енергия във възпитанието на своите деца.

Технологиите

Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
Pexels

Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“, всъщност ни излиза доста солено. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират и с умението им да се наслаждават на настоящето. Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен, сив и еднообразен.

Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните графични ефекти, които ги атакуват от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая, защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Може би това ви се струва абсурден аргумент за вашето мислене, но представете си, че вие сте закърмени с технологиите още от ранна детска възраст.

При всяко едно ваше недоволство ви се бутва я телефон, я таблет, я лаптоп в ръката и вие вече сте доволни. До такава степен сте свикнали с този интензивен поток на информация, който получавате от интерактивните игри, видеа и филмчета, че когато стъпите в класната стая, където информацията не е толкова интензивна, вие започвате да изпитвате сериозни затруднения с усвояването ѝ.

А ваша ли е вината? 

Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат

Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
Източник: chron.com || снимка: Eric Kayne

Сега ще ви представя няколко диалога, а вие като родители съвсем искрено си отговорете дали намирате комуникацията между себе си и детето си в някои от тях.

" - Мамо, много съм гладен.
- Ей сега ще спрем да ти купя нещо набързо.
- Искам пица!
- Добре, тук има наблизо. Ще ти взема едно парче."

ИЛИ

" - Мамо, много съм гладен.
- След малко се прибираме, вкъщи има пиле с ориз.
- Ама, мамо, аз искам пица!
- Пицата е вредна, Иване, вкъщи има по-хубави неща за ядене!"

Необразованите родители спъват българското образование

" - Много ми е скучно!
- Ето ти телефона ми, но недей да прекаляваш.
- Няма, няма ще мина само няколко нива.
- Добре, тогава може."

ИЛИ

" - Много ми е скучно!
- Отвори енциклопедията, която ти подариха за рождения ден, 
там има много интересни картинки на животни.
- Не ми се гледат картинки. Може ли да си пусна детско на таблета.
- Не. Ако не ти се гледат картинки, обличай се да те водя на площадката."

Не ме разбирайте погрешно, абсолютно съм съгласна, че ние имаме най-добри намерения да ощастливим децата си – но за съжаление, ги правим щастливи в конкретния момент, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. На това му се казва „мечешка услуга“.

Всеки може да купи на детето си парче пица, но това означава, че няма да го научите да цени вашия труд в кухнята. Още повече, че онази способно да изчакаш, за да получиш нещо, което наистина искаш, за да удовлетвориш нуждата си, е ключов фактор за постигане на успех в бъдеще. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, за да получиш нещо, което искаш – това означава да можеш да функционираш в състоянието на стрес.

Нашите деца постепенно стават все по-малко екипирани да се справят дори с най-малките сътресения. А както знаем, в живота ги очакват много по-големи такива.

Неспособността да се отложи задоволяването на нуждата се вижда много често в класните стаи, молове, ресторанти и детски магазини в момента, в който децата чуят НЕ. Тези избухвания и драми са в резултат от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което поиска, незабавно. И в момента, в който чуе НЕ от родителите си, то не знае как да реагира и първото нещо, което прави, е да привлече вниманието към себе си, за да получи заветното ДА.

Децата управляват света

Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
sleepingshouldbeeasy.com

„Иванчо не обича да яде броколи.“
„Мария не може да става рано за градина.“
„Той не иска да се облича сам.“
„Дъщеря ми не обича да пие вода, предпочита сок.“
„Тя не обича да си ляга рано“

Откога децата казват как трябва да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат само пица и пържени картофи, а след това сладолед с шоколад, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат изобщо или когато те си преценят.

Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е вредно за тях? Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва.

За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е добър ученик, детето трябва да учи усилено. Никой не държи детето му да е Айнщайн по всички предмети в училище. Напротив, те затова са и толкова в много в началото, за да видим къде най-бързо се развива и кое му е най-интересно.

Едни са добри в точните науки, други пък са артисти по душа, трети пишат страхотни есета, а четвърти обичат друго. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правят необходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.

Безкрайно забавление

Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
Pexels

Ние отглеждаме децата си в един изкуствено създаден увеселителен парк. Няма и минута скука. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме отново да ги забавляваме, защото в противен случай ни се струва, че не се справяме като родители. Ние живеем в два различни свята – децата ни в техния „весел“ свят и ние в нашия „обикновен“. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или с прането? Добре, това е прекалено. По-скоро издевателство да накараш 4-годишния ти син да обели картофите, но защо да не го помолите да си прибере играчките, когато приключи с тях?

Това е обикновена и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и функционира пълноценно дори когато е „скучно“ и точно тази му способност ще му помага в училище. Когато децата дойдат в училище и трябва да започнат да пишат ръкописно, техният отговор е: „Не мога. Много е трудно. Много е досадно“. Защо? Защото способността им да проявяват интерес към обикновени неща е закърняла заради непрекъснато осигуряваните им забавления.

Ограничено общуване

Пречим ли на детето си да бъде добър ученик?
Pexels

Тъй като ние сме много заети, даваме на децата си устройства, за да ангажираме и тях. Преди децата играеха навън, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха социалните им умения. За съжаление, технологиите изместиха игрите навън. Те също направиха родителите по-недостъпни за общуване. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на общуване.

А най-успешните хора имат отлично развити социални умения. Когато детето ви е в по-ранна възраст може би няма да ви се стори така, но когато навлезе в по-критичния период на пубертета, то със сигурност ще предпочита да споделя своите тревоги и терзания не с вас, а със своите връстници в чата.

Мозъкът е точно като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако искате детето ви да кара колело, то вие го учите как се кара колело. Ако искате детето ви да е търпеливо, трябва да го учите на търпение. Ако държите на детето си да се социализира, трябва да го научите да общува. Това се отнася и за всички други умения.

Понякога в старанието си да бъдем прекалено добри родители, наистина вредим на децата си в по-нататъшното им развитие. Стават мързеливи и отегчени, което е и основната причина да не бъдат добри ученици. Вслушайте се в съветите на Джонас Харисън и се опитайте да третирате детето си като социален обект, който има нужда от внимание, но в същото време от игри и приключения в своя собствен детски свят.

Важно за всеки родител: Поучителна притча за възпитаниетоПритчите са кратки художествени творби, които имат способността не само да ни заинтригуват, заради н…Sep 22 2019skafeto.com

loading...