Амелия Еърхарт
Амелия Еърхарт

Амелия Еърхарт е родена на 24 Юли 1897 в Канзас, САЩ. Тя изчезва на днешната дата през 1937 и е обявена за починала на 5 Януари 1939. Амелия е бележит американски пионер на авиацията, а обаянието от живота, кариерата и изчезването й продължават и до днес. Повече от 80 години са минали, откакто Амелия Еърхарт и нейният навигатор изчезват по време на полет над Тихия океан, а хората отчаяно се опитват да разберат какво наистина се е случило с известния авиатор. Разглеждаме последния полет на Ерхарт, факторите, които може да са допринесли за това, което се е объркало, и настоящите преобладаващи теории за нейното изчезване.

На 21 май 1937 г. Амелия Еърхарт излита от Оукланд, Калифорния и тръгва на изток. Това е началото на втория й опит да лети около света по екватора. По-ранният опит през март завършва само няколко дни след тръгването, когато нейния самолет Lockheed Electra L-10E се разбива по време на излитане в Хонолулу.

Въпреки този инцидент Еърхарт остава решена да бъде първият пилот въобще, който обикаля света по екватора. Успехът не само ще укрепи репутацията й, но и ще спаси финансите на семейството й: подготовката за полетите, включително придобиването и последващите ремонти на самолета, означава, че тя „е заложила бъдещето“.

Инцидентът в Хавай и произтичащото от това забавяне променят някои от първоначалните планове на Еърхарт. Вместо да лети на запад, от Калифорния до Хавай, а след това над Тихия океан, сега ще пътува в обратна посока. Това ще ù помогне да избегне лошото време, но и ще представи най-голямото предизвикателство – да лети до остров Хауланд, една малка точица с дължина 3,5 км в Тихия океан – при това в края на уморителното ù пътуване.

Приключението само по себе си си струва!

Подготовка и пътуване
Навигаторът Фред Нунан се присъединява към Амелия Еърхарт, както първоначално е планирано. Макар да има репутацията на пияч, той е първокласен въздушен навигатор с уменията да й помогне да намери Хауланд. Но другия навигатор, Хари Манинг, напуска екипажа.

За разлика от Манинг, нито Еърхарт, нито Нунан имат опит в безжичния код. Това кара Еърхарт да се отърве от предавателя CW (код за телеграфния код) на своя самолет, тъй като тя чувства, че ще бъде „излишно тегло“ на борда на самолета. Преди да тръгне, тя се отказва от последната антена, която би й позволила да използва 500-килохерцовата морска честота. Вместо Морзов код, Еърхарт планира да комуникира с глас при по-високи честотни ленти.

Приключението само по себе си си струва!

Дългите полети откарват Амeлия и Нунан в Бразилия, Дакар, Хартум, Банкок и Дарвин, Австралия, наред с много други места. На 29 юни самолетът пристигна в Лае, Нова Гвинея. Макар и нетърпелива да завърши пътуването си, на следващия ден Ерхарт изпраща на своя съпруг телеграма, която отчасти каза: „РАДИО НЕЗАВИСИМОСТ И ПЕРСОНАЛА ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ЗАБАВЯНЕ ОТ ЕДИН ДЕН“. Тя споменава и за персонални проблеми по телефона на съпруга си: по всяка вероятност Нунан е пил. Каквито и да са въпросите, свързани с персонала и радиото, Еърхарт не им позволява да развалят плановете й – тя и Нунан потеглят от Лае на 2 юли в 10 часа местно време.

Последният полет
Докато самолетът на Еърхарт се намира във въздуха, кораб на бреговата охрана „Итаска“ я чака, за да я навигира до Хауланд. Въпреки това, Амелия се сблъсква с неадекватната координация, защото някои от навигационните съобщения са на честотни ленти, които тя няма възможност да прихване. Имаше и други проблеми: радиооборудването на Хауланд, което работи с високоскоростната апаратура, с която разполага Амелия, ползва батерии, които вече са паднали по времето, когато тя е в района.

Четиринадесет часа и 15 минути след пристигането си, „Итаска“ получава първото предаване със смущения от Ерхарт за „облачно време“. Макар и самите послания да стават по-ясни, тяхното съдържание остава тревожно, както когато Ерхарт казва по радиото: „Ние обикаляме, но не можем да видим острова, а не получаваме и сигнал.“ Очевидно тя е получила само едно съобщение от кораба, макар че „Итаска“ предава с часове. Докато продължава да излъчва – силата на радиото на нейните съобщения показваше, че тя е близо – Еърхарт не успява да види остров Хауланд.

Времето около Хауланд е ясно, но има облаци на около 50 км северозападно. И ако Ерхарт е влязла в тях и времето се е влошило, това може да е попречило на Нунан да навигира, за да се движат точно. Последното предаване на Ерхарт, направено 20 часа и 14 минути след излитането ù, показа, че те ще продължат „да летят на север и на юг“. Самолетът никога не стигна до Хауланд.

Теории за изчезване
Официалното обяснение за изчезването на Амелия Еърхарт и Нунан е, че техният самолет е изчерпал горивото – едно от съобщенията на Еърхарт казва, че те са „почти без гориво“ – и са се разбили в морето. „Итаска“ неуспешно претърсва района северозападно от Хауланд, но във водите има и акули.

Друга теория твърди, че Еърхарт и Нунан са стигнали до остров Гарднър, сега известен като Никумароро, който е на приблизително 350 морски мили на юг от Хауланд. Може да са оцелели на кораловия атол няколко дни или седмици, докато липсата на вода, храна или нараняване доведе до фатален край. Изследователи на острова са открили части, които според тях биха могли да бъдат от самолета на Еърхарт, като през 1940 г. са открити череп и други кости, въпреки че впоследствие са загубени.

Приключението само по себе си си струва!

На датата на последния полет на Амелия Еърхарт може да запомним една от нейните мисли мотивирала хиляди хора по света да бъдат по-отворени към приключенията и да не се оставят да бъдат вкарвани в обществените коловози: “Приключението само по себе си си струва!

10-те най-вдъхновяващи жени в историята, които са променили светаИма ли вдъхновяващи жени в 21-ви век? Едва ли има някой, който се съмнява в супер-силите на жената, …Jun 16 2019skafeto.com

loading...