Всяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни и приятни за четене. Те често са с малък обем, а сентенцията е достатъчно ясно обособена. Друга особеност е, че всеки от нас трябва да я прочете и сам за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите обикновено ни показват някои детайли, които сме пропуснали, но са ключови. Затова и днес ви представяме една притча за двата хляба.
Една бедна вдовица живеела сама, тъй като единственият ѝ син заминал да търси късмета си по чужди земи. И вече няколко години майката нямала никакви новини от него, предават от gnezdoto.net. Тя много се тревожела за детето си и всеки ден отправяла горещи молитви към Бога да се прибере живо и здраво.
Един ден жената решила, че молитвите ѝ не са достатъчни и че е добре да ги подкрепи с милостиня за бедните. Затова започнала всеки ден да пече по два хляба – единия оставяла за себе си, а другия слагала в една торба и я закачала на вратата. И когато покрай дома ѝ минавали бедни хора, вземали хляба и я благославяли.
Една сутрин, докато закачала торбата с втория хляб, жената забелязала дрипав гърбав старец да се върти покрай оградата. След малко той се приближил и взел хляба. Но вместо думи на благодарност, гърбушкото промърморил:
– Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас.
През следващите няколко дни се повтаряла същата сцена и жената започнала да се ядосва:
– Не стига че идва рано-рано, за да изпревари всички други, и не оставя никого освен него да вземе хляба, ами на всичкото отгоре не казва и една добра дума! Само мърмори под носа си някакви глупости…
Минали няколко седмици, през които гърбушкото неизменно минавал всяка сутрин покрай дома ѝ. Накрая жената сериозно се разгневила на стареца и решила да се отърве от него.
– Не мога да понасям повече този противен гърбав старец – казала си тя. – Ще сложа в хляба една отровна трева, за да ми се махне от главата веднъж завинаги.
Но на сутринта, докато приготвяла отровния хляб, ръцете ѝ се разтреперили и тя се ужасила от намерението си.
– Господи, прости ми… – прошепнала тя. – Аз съм една глупава жена, която не знае какво върши!
Изхвърлила отровната билка и замесила двата хляба както обикновено. А малко след като закачила торбата, гърбушкото отново се появил и както всяка сутрин взел хляба.
– Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас – промърморил отново.
Същата вечер жената чула тихо почукване на вратата. Когато отишла да отвори, на прага стоял нейният син. Младият мъж изглеждал ужасно – слаб, изнемощял и облечен в изпокъсани дрехи.
– Мамо, да знаеш, цяло чудо е, че успях да се прибера! – казал той. – Вече бях съвсем близо до вкъщи, но бях толкова изнемощял и гладен, че съм паднал на пътя и съм изгубил съзнание. И сигурно щях да си остана там, ако не ме беше спасил един добър човек. Когато се свестих, до мен стоеше някакъв гърбав старец, който ми даде вода и ме нахрани. Представяш ли си, даде ми цял хляб! Въпреки че изглеждаше доста беден и може би това беше храната му за цял ден.
Жената била страшно развълнувана от неочакваното завръщане на сина си, но когато чула тези думи, пребледняла още повече. В този миг тя осъзнала, че е щяла да отрови собственото си дете…
И си спомнила думите на стареца, които толкова я дразнели…
„Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас“.
Притчата е част от книгата „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата тайна на живота“
Вижте още:Припомнете си тази притча, когато гневът напира във васВсяка притча има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са едновременно полезни…Nov 23 2019skafeto.comПритча за мъдростта на един художникПредставяме ви една интересна и поучителна притча за мъдростта на един художник публикувана в сайта …Nov 22 2019skafeto.com
