В притчата човек може да открие отдавна търсен отговор, поука и упование, а дори и своето призвание. Ето тази притча за това как трябва да подреждаме своите приоритети, предоставена ни от Съновник.бг.
Един богаташ имал четири съпруги. Най-страстно той желаел последната си невяста, тъй като била най-млада и любвеобилна. Той обожавал да ѝ прави скъпи подаръци и често я засипвал с дрехи, обувки и бижута.
Макар и не толкова пламенно той бил влюбен и в третата си жена. Тя била красавица с прекрасни обноски, ето защо когато пътувал някъде, богаташът взимал именно нея. Обичал да демонстрира пред хората какво съкровище има до себе си.
Многоженецът бил привързан и към втората си съпруга. Тя била негова довереница и винаги изслушвала проблемите, които той имал.
Първата си невяста богаташът обичал най-малко. Нея той наследил от своя по-голям брат, който починал. По тази причина бил свикнал с нея, приемал я като даденост и много често изобщо не я забелязвал. Въпреки това жената ценяла неговото присъствие и се стараела да му угоди всячески.
За жалост един ден богаташът се разболял. Прикован на легло, той повикал последната от своите съпруги и попитал:
– Мила съпруго, ти беше господарка на моето сърце. Сега обаче моето време на тази земя изтича. Готова ли си да дойдеш с мен в отвъдното?
– В никакъв случай! – отсякла четвъртата съпруга и направо избягала от стаята на богаташа.
Натъжил се мъжът и решил да извика третата си съпруга. Надявал се, че поне тя няма да го предаде на смъртния му одър:
– Скъпа моя! Ти беше моята най-голяма гордост през всичките тези години. Но ми е време вече да си замина оттук. Искаш ли да ме последваш, за да не останеш сама?
– Наистина много съжалявам за теб, но ако ти не можеш да бъдеш с мен, аз ще си намеря друг съпруг, който да поеме твоите задължения – рекла и третата съпруга.
Богаташът потънал в скръб. Ето че години наред се бил лъгал за предаността на своите съпруги. Все пак още не всичко било загубено и той повикал втората си съпруга:
– Ти беше моята най-добра приятелка. Винаги беше до мен и ме изслушваше. Хайде, нека продължим да бъдем заедно и в отвъдното!
– Много бих искала, но не мога. Аз трябва да изживея своя живот. Все пак мога да ти обещая, че ще се погрижа погребението ти да е пищно – зарекла се втората съпруга.
Разгневил се богаташът. Душата му се изпълнила с болка и той започнал да буйства. В този момент се чул глас:
– Аз ще те последвам, скъпи! Където и да идеш, аз ще продължа да бъда с теб! – рекла първата съпруга на богаташа.
Богаташ или не, всеки от нас има четири съпруги. Четвъртата невяста -това е нашето тяло. Колкото и усилия да полагаме за него, колкото и да го даряваме със скъпи дрехи и накити, то няма да е с нас винаги.
Третата ни жена – това е нашата кариера и статус в обществото. Колкото и лъскави и обещаващи да са те, когато умрем, не вземаме с нас нищо от това.
Втората ни съпруга – това е нашето семейство. Да, нашите роднини винаги са готови да ни изслушат и да ни помогнат с каквото могат, но и те не могат да дойдат с нас в отвъдното.
Първата съпруга – това е нашата душа и най-важен приоритет. Много често ние забравяме за нея заради копнежи, свързани с тялото, работата, семейството. Независимо от това душата е единствената, която остава винаги с нас. Ето защо трябва да се грижим най-много за нея и да ѝ обръщаме най-голямо внимание.
