В притчите човек може да открие отдавна търсен отговор, поука и упование, а дори и своето призвание. Ето една притча за трудностите, които съдбата ни изпраща, предоставена ни от Съновник.бг.
Веднъж един цар решил да препречи пътя, по който минавали почти всички хора от царството му, с голям скален камък. Царят се скрил и наблюдавал кой ще има търпението да отмести канарата.
По пътя минали много царски търговци и придворни. Въпреки че камъкът им пречел, те предпочитали да го заобиколят, вместо да го поместят. Други хора от царството решили да се оплачат на царя, че не поддържа пътищата, но отново не направили нищо.
Някои се опитали да поместят камъка, но търпението им не стигнало, за да го поместят.
Накрая дошъл един селянин, който носел на гръб товар със зеленчуци. Когато наближил скалния блок, селянинът се спрял, оставил товара на земята и започнал да бута камъка.
Минало време, той вложил всичките си сили, но успял да помести камъка от главния път. Под канарата обаче забелязал голяма кесия, щом я отворил, вътре намерил златни монети и бележка от царя, която гласяла, че богатството е за този, който премести камъка от пътя.
С тези пари селянинът живял щастливо до края на живота си.
